Почитаме Света Татяна | ||||||
| ||||||
Татяна е раннохристиянска мъченица. Родена в семейството на богато, но криещо вярата в християнството римско семейство, тя поема пътя на целомъдрието от дете. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Той имал еклектични убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Христос. В негова жертва пада Татяна. Без да гледат на знатното ѝ положение и на нейния безукорен живот, я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Татяна изповядвала християнската вяра и отказала да се подчини, паднала на колене и започнала да се моли на Бог - силата на искрените ѝ думи счупи статуята на хиляди парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите ѝ и рязали ивици от нейната снага. Според писанията, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости. Императорът се разгневил още повече е повече - посякъл войниците си. Той продължил да я подлага на жестоки изтезания и хвърлил Татяна на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете ѝ. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченицата. Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като Света великомъченица Татяна. |