Премиерът Петков: България стои твърдо зад приемането на еврото | ||||||
| ||||||
Социалното разделение затрудни усилията на България за борба с вируса, оставяйки най-бедната членка на ЕС на последно място в 27-членния съюз от гледна точка на ваксинацията на населението. Един преход от българския лев към еврото също трябва да бъде третиран внимателно и изисква широкомащабна кампания за информиране на обществото, посочи Петков. "Това не може да бъде направено изведнъж", добави той, като отново напомни, че 2024 г. е целевата дата за приемане на еврото. "Когато не е комуникирано правилно и след това нещо бъде наложено на обществото, тогава винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да се случват". С БВП на глава от населението малко над средния за ЕС, правителството се стреми да приеме единната валута, за да помогне на икономиката да намали разликата с по-богати членки на съюза, отбелязва "Блумбърг“. Обществеността обаче е разединена. Около половината от българите смятат, че въвеждането на еврото ще има негативни последици, според проучване на Евробарометър от юли. Над три четвърти се безпокоят от злоупотреби с ценообразуването при прехода към евро, сочи анкетата. Напомняме, че в България действа валутен борд от края на банковата и хиперинфлационна криза през 1997 г., когато една трета от банките се сринаха, а инфлацията достигна 1000 процента. Петков заяви, че България ще запази съществуващия курс лев/евро непроменен до влизането в еврозоната през 2024 г. |