Денонощното учене за сесия, трескавото търсене на теми в интернет и правенето на пищови вече отива в историята. Образователното министерство обмисля да махне изпитите на студентите. Революционната промяна е част от поправките в закона за висшето образование. Очаква се проектодокументът да влезе в Министерския съвет до Коледа. Той ще даде максимална свобода на ВУЗ-овете да сформират сами оценките си, стига това да става по прозрачен начин. Според и.д. просветния министър Сергей Игнатов в университетите трябва да навлезе нова система за оценяване, която да взема под внимание повече компетентности на студентите. Оценката на младежите няма да се формира само от назубреното за изпита, а от текущите бележки за явяване на тестове, изготвяне на курсови работи, активност по време на семинарите. Ако на финала например младежът получи една текуща оценка около 4,50 и е доволен от нея, няма да бъде нужно да се явява на изпит, поясни Игнатов. В същото време обаче младежите, които все пак стигнат до изпит, ще трябва да докажат, че преди това са изпълнили всички курсови задачи и тестове, както и колегите им. Според Игнатов въвеждането на тази система за оценяване е средство за борба с корупцията, тъй като "явлението го има най-вече при поставянето на оценките". Паралелно с това обаче ще има и система за външно оценяване, каквато сега съществува в училище в края на всеки клас. Университетската обаче ще се различава от нея по това, че в края на годината ще се вземат примерно 50 специалности, които да бъдат оценени по два начина. Първо ще мине вътрешното оценяване и студентите ще получат бележки. След това те ще минат и през външна комисия. Ако покажат различен резултат, бележките им няма да бъдат коригирани, но това ще се отрази на заплатата на преподавателя, който не е доказал, че може да оценява правилно младежите.
Отделно от това тези оценки ще послужат и за изготвянето на рейтинги на университетите. Те обаче ще бъдат два вида. Единият от тях, който ще се прави от независима организация, ще обслужва чисто потребителски нужди. По него новите кандидати ще могат да се ориентират кое висше училище е най-търсено и кои специалности в него най-много се предпочитат. В същото време обаче ще има и рейтингова система, която ще оценява по-специализирани детайли, и на нейната база ще се разпределя финансирането на висшите училища. Един от критериите например би могъл да бъде научните публикации на преподавателите от съответния ВУЗ и в наши или чужди научни издания са направени те. Друг критерий може да е студентската оценка. Младежите, които учат в съответното висше училище, ще отговарят на въпросник с около 50 питания, по които ще дават оценка на преподавателите и на самото висше училище. Тяхното мнение също ще бъде вземано под внимание при определянето на парите за съответния университет. Ще се търси също становището на бизнеса за кадрите, които получава от съответния университет.
Източник: в. "Стандарт" |