| Съпругата на Димо му посвети стихотворение | ||||||
| ||||||
Рано е още, моя любов, Рано е още за този надслов. Имаше обич и нежност, и щастие Имаше спомени, детско дихание. Купища сънища и морски простор Шегите, докато пътувахме покрай Обзор... Помниш ли стъпките на двама ни в пясъка? Помниш ли сутрин на птиците крясъка? Помниш ли Сънчо, за мен и за теб? Разхвърляни спомени, сега и навред. Всичко е сиво, любимо момче. Всички пътища водят, но не и към теб. Светът се разкъса и опустя. Небето сега е твойта следа. И слушам гласът ти, мек и дълбок. Ти си мойта магия и моят порок. Виждам лицето ти, но навън е мъгла. А вътре свещта догаря в нощта... Държа ръцете ти, онези ръце. С които моите в себе си взе. Когато измръзваха ги стопли със тяло, А виж сега...пак заваляло. Вали безмилостно проклетият сняг, Времето бута ме в своя си бяг. Няма спирка, ни стон, ни пожелание. Има само любов. Но не и прощаване... Сърцето за теб все така ще тупти, Ще те нося, любов, през всичките дни. Ще ти покажа кътчета от наште мечти, Там, където всичко между нас се роди. Там, където остарявахме заедно, с рок Където аз съм мъничка, а ти си висок. Ще те нося със себе си на всяко море, С всяка детска усмивка и детско краче, Стъпило в пясъка на нашто сърце. Ще бъдеш, любов, обещавам ти. Ще! |
Още новини от Национални новини:
