© Burgas24.bg

„За съжаление, след построяването им в средата на 70-те години, студентските общежития не са били основно ремонтирани. Извършвани са единствено аварийни и козметични работи. Нашите намерения са да подменим на първо място прозоречната дограма и да направим външно саниране на сградите. Може би ще стегнем и покривите, но зависи дали ще останат пари.", заяви пред „Черноморски фар" инж. Иван Марков, директор по административната и стопанската част на висшето училище.

Четвърт век общежитията се стопанисват от тогавашното предприятие „Студентски столове и общежития". По това време академичните институции в града са четири - ВХТИ, Полувисшият учителски институт, Институтът по международен туризъм и Полувисшият медицински институт. След обединението им в университет „Златаров", от десетина години грижата за общежитията е прехвърлена на вуза.

За първи път обаче тази година държавата отпусна по-сериозна сума за мащабен ремонт. Разбира се, кризата оряза и тези средства - вместо подписаният един милион, до Бургас стигнаха деветстотин хиляди. А от обещаните още поне толкова, засега няма и следа.

Трите дванадесет етажни корпуса разполагат общо с 1 300 легла. Те са разпределени по две или по три в около 450 жилищни стаи с площ 24 кв.м, като всяка е със самостоятелен санитарен възел. Отделно в сградите има учебни зали, а на всеки етаж и т.нар. чайна - общо сервизно помещение.

„Най-вероятно ще се наложи повечето „двойки" да ги преустроим за по трима. Просто с увеличаване на бройките за прием, капацитетът ни започна да се изчерпва", посочва управителят на общежитията Спас Гълев. Той е доволен, че с промяна в съответната наредба приходите от наеми вече не могат да се насочват към други разходни пера, освен за подобряване на битовите условия.

Таксите на пръв поглед не са съвсем ниски - легло в „тройка" е 50 лева месечно, в „двойка" - 65. В тези пари обаче са включени и всички разходи за отопление, ток, вода, които не са никак малки. „Заради лошата и несменена толкова години дограма плащаме страшно много за парно, но през ветровитите и студени зимни дни в стаите не е топло. От друга страна студентите нямат стимул да правят икономии, а въвеждането на индивидуални измервателни уреди изисква сериозна инвестиция", смята Гълев.

Със собствени сили и средства университетът е успял напълно да реиновира един етаж в стаи за гост-преподаватели. Подменени са вертикалните щрангове на водната инсталация. Част от етажите са измазани и боядисани.

По-голямата част от общежитията обаче имат крещяща нужда от основен ремонт. Допълнително лошото състояние на стаите, коридорите, стълбищата и пр. не подтиква възпитаниците на вуза да се отнасят по-грижовно към базата.

„Разбира се, разрешаваме им сами да си направят подобрения - има и опция следващите учебни години да ползват същите стаи. Но като цяло колегите не пазят. С новата наредба, която предвижда сериозно участие на студентите в управлението и стопанисването на общежитията, нещата може би ще се променят към по-добро", надява се Спас Гълев. Но не крие, че отново всичко опира до пари. За да се обнови изцяло една-единствена стая например, в момента са нужни поне 5 000 лева. Това показва опитът на други български висши училища с приблизително подобни общежития.

Иначе на територията на целия кампус има безжичен интернет, всеки желаещ може за собствена сметка да си прекара и кабелна телевизия или модемна връзка с мрежата.

Възпитаниците на университет „Проф. Д-р Ас. Златаров" могат да ползват на невероятно преференциалната цена от 10 лева месечно и място в един от двата охраняеми паркинга на територията на вуза. Проблемът е, че част от младите автомобилисти предпочитат да паркират в градинките, затова и от есента всяка студентска кола задължително ще се обявява.

Източник: factor-bs.com/в. "Черноморски фар"