| Спомени за царя: Комунистите решиха да се справят с водачите на буржоазията и с нейния крепител – цар Борис III | ||||||
| ||||||
Томчето е посветено на ролята му в най-значимите обществени и политически събития от 20-те години на XX век. В продължение на осем години авторът е от най-близкото обкръжение на монарха и има възможност да го опознае не само като политическа фигура, но и в чисто човешки план, разказват от "Българска история“. Те допълват, че заглавието еднозначно говори за хронологичните граници на сюжета - трудните години след Първата световна война, в които Борис III постепенно успява да утвърди своята власт и да поеме държавното кормило. Същевременно е достигната и най-високата точка на обществено разделение в страната, белязано от политически убийства, атентати, бунтове и граждански сблъсъци. Предлагаме ви разказа на капитан Скутунов за покушението в Арабаконак, предоставен на "Площад Славейков“ от изд. "Българска история“. След преврата на 9 юни 1923 г., когато правителството на земеделците беше арестувано и смъкнато от власт, последва Септемврийското въстание, осъществено от Комунистическата партия със съдействието на земеделците. Въстанието беше потушено с големи жестокости. Правителството на Александър Цанков проведе повсеместно преследване на комунистите, голяма част от чиито водачи емигрираха. Като реакция срещу това преследване комунистите се отдадоха на конспиративна дейност и решиха да се справят с водачите на буржоазията и с нейния крепител – цар Борис III. За тази цел те създадоха един всестранно обмислен план за действие, който изпълниха с голяма последователност. Крайна цел на този план беше атентатът срещу царя и последвалият го атентат в черквата "Св. Неделя“ в София. В изпълнение на този си план, на 14 април 1925 г. терористите най-напред успяха да осъществят един атентат срещу царя в Арабаконашкия проход в Стара планина. Те разчитаха, че след убийството на царя на неговото погребение в катедралата "Св. Неделя“ ще се съберат всички водачи на буржоазията, дето те трябваше да бъдат погребани в развалините на черквата. Обаче атентатът срещу царя излезе несполучлив. Тогава, в изпълнение на своя план, същия ден надвечер терористите убиха всред София запасния генерал Коста Георгиев, който беше един от видните водачи на управляващата партия "Демократически сговор“ и председател на парламентарната им група. С това убийство те искаха да осъществят своя план, защото предполагаха, че при погребението на този виден общественик, който имаше големи връзки с всички буржоазни политически личности, в катедралата ще бъдат събрани всички по-видни водачи на буржоазията, а може би и самият цар Борис III. Така на другия ден – 15 април 1925 г., се проведе атентатът в катедралата, под развалините на която загинаха голямо число общественици и офицери. Този атентат, по своя демоничен замисъл и по броя на жертвите, няма равен на себе си в световната история. |
Още новини от Национални новини:
