| На 104 години почина най-възрастната българка | ||||||
| ||||||
Родена е на 15.01.1916 г. Сирак и никога не е виждала баща си дори на снимка, защото той загива в Първата световна война през 1915 г. Майка й пък е едно от сирачетата от Баташкото клане, които се заселват в селото, така че корените са й от там. Сестра е на баба Мария Жерева. На 19 години се омъжва за Васил Стоянов Узунов. Ражда три деца-една дъщеря и двама сина. През 1958 г., на 42 години, остава вдовица - съпругът и е убит в гората и намерен месеци по-късно.Това променя живота на цялото семейство. Синовете й по това време са студенти в София, а дъщерята е ученичка. В Ковачевица живее до 1970 г., а след това се преселва в Шумен с дъщеря си и сина си. След навършване на 90-та си година мести във Варна където живя до края на дните си. Изключително силен дух и вяра, обичаше живота и не се оплакваше, до края не пиеше никакви лекарства, казва нейният внук Иван, който изпълни нейното последно желание и погреба баба си в гроба на майка си и баща си. Той превози в хладилна камера баба си до Ковачевица и над 30 души от оределите ковачовалии кореняци я изпратиха. Беше благодарна на живота. Слушаше душата си и казваше - "Аз ходя само там, където душата ме кара."Виждаше хората освен с очите си и през сърцето си. Не ги делеше на турци, помаци, цигани - всички бяха хора за нея. Последната година казваше: "Ох, до сто години ми беше добре, после ми стана трудно". Беше с изключително бистър ум - няма момент, в който да изтърве глупава приказка или да не е с акъла си, пише "Монитор". Грижеше се много за себе си - правеше физически упражнения, разтриваше се, не прекаляваше с храната и така не се налагаше някой да се грижи за нея. |
Още новини от Национални новини:
