Жестока съдба! Звезда от "Момчето си отива“ 25 г. живее без ток и проси, за да се издържа | ||||||
| ||||||
Входната ѝ врата била изгнила и стояла денонощно отворена, тъй като Христина нямала пари да ремонтира бравата или да си купи катинар. Така в жилището ѝ можел да нахълта всеки. Макар вътре да нямало нито хубави мебели, нито скъпи бижута, пари или техника, било достатъчно някой да ѝ изкара акъла, коментират нейни комшии. За хляб и мляко си изкарвала стотинки с просия. Сливналии разказват, че ежедневно можела да бъде видяна по центъра. Обичайно обаче била в що-годе приличен вид – чиста и добре облечена. Не седяла по земята, а подпитвала с тих тон случайни минувачи дали могат да ѝ услужат със стотинки. Хората винаги се отзовавали, защото я познавали от години. Сериозна помощ обаче тя отказвала от всички. Не желаела нито да сигнализират социалните, нито да ѝ носят дрехи, мебели и други вещи, нито да я настаняват в старчески дом или друга институция. Нейни приятелки от миналото признават, че преди време имало опити Христина да бъде пратена на лечение, но тя избягала. Основният ѝ проблем, който я докарал до просешка тояга, бил алкохолът. Затова понякога познати ѝ отказвали пари, понеже знаели, че си купувала с тях първо пиене, а после храна. От театъра в Сливен, където Христина се върнала да играе след фурора с ролята си на учителката в "Момчето си отива“, още пазели архивите с многобройните представления, в които имала главни роли. Малкият град обаче бързо убил ентусиазма ѝ и тя решила да се премести във Варна. Там посегнала за пръв път към чашката, но причината така и не се разбрала. Бивши нейни колеги разправят, че било от любов и от разочарование от театралните среди в морската столица. Психиката ѝ не издържала и тя се върнала пак в Сливен. Тогава дошли политическите промени. Никой не ѝ подал ръка и тя останала задълго безработна, пише Ретро. Въпреки че се славела като серт характер, загубила хъс и липсата на средства и работа още повече я тласнали към алкохола. |