| Принц Кирил: Видех ли жени с големи гърди, примирах | ||||||
| ||||||
Княз Кирил Преславски е разстрелян от комунистическите функционери на днешната дата през 1945 година. Зловещата присъда е изпълнена в района на сегашните Софийски централни гробища. Тялото на царския наследник заедно с другите осъдени на смърт политици е захвърлено в обща яма. Впоследствие тя е затрупана със сгурия и заличена. Едва през 1995 година на гробищата бе поставен паметник в тяхна памет. "Видех ли жени с големи гърди, хубави цици, примирах. Умирах като момче да гледам жените с големи цици. А бе то не е за приказка, не е за разказване. Но всеки мъж е като мене. Признайте, всички сме една стока", споделя принцът, а думите му са публикувани в книгата "Хайлайфът любовниците и кабаретата в България". Като младо ергенче в царския дворец "Евксиноград" той често ходел да прелъстява девойки в близкия град Балчик. По-малкият син на цар Фердинанд поема властта, след като брат му цар Борис III умира мистериозно през 1943 година, малко след като ходил на среща при Хитлер. Според някои теории на конспирациите е бил отровен, тъй като не е искал да се включи активно във Втората световна война. Княз Кирил е категоричен, че брат му е починал заради проблеми със сърцето, каквато е официалната информация. Малкият брат става регент на България за около една година преди деветосептемврийския преврат. Само преди два дни бяха почетени 125 години от рождението на цар Борис III. "Няма нищо по-хубаво от първата любов, от първата среща с жена. Жената е велико нещо. Жената е най-дивното творение на природата. Тя е съвършенството. Съвършени жени има. И съм ги срещал. Но не съм ги вземал със себе си. Къде да я отведа тая съвършена жена? В кой край на света, като в двореца аз не съм бил никога господар. До 1937 година бях на втора линия. После минах на трета. При това имам сестра - Евдокия, стара мома. Неуспяла в живота, не обича никого. А аз да бъда къщовник, да седя по цял ден в някоя самотна къща, с охрана от войници, не мога. Обречен съм да умра стар ерген", казва князът в друг свой разговор, който покойният вече Михаил Топалов публикува в книгата си "Разговори с принц Кирил". "Питат ме защо не съм се оженил досега, това е сложен и деликатен въпрос. Да оставим настрана за коя се разрешава и за коя не се разрешава да се ожени един принц. Има друго. Аз съм възпитаван да живея в охолство, в разкош. Свикнах с пари, с излишества. Аз можех да се оженя за принцеса Илиана Румънска, за сестра й, за друга някоя принцеса. Свикнах да имам всичко, каквото поисках. Да не ми се отказва. И от жените включително. Така тръгна, така вървеше животът ми, как да го променя? Защо да го променя? Този живот ми харесваше, аз съм земен човек, аз съм по удоволствията. А и жените мрат да бъдат с принцове. Аз бях довчера един щастлив принц", споделя Кирил Преславски. Най-голямата му любов е италианка на име Корнелия. Впоследствие тя избира кариерата на артистка по кабаретата в Рим, а един ден е намерена изнасилена, убита и захвърлена в канал във Венеция. Витаят слухове, че княз Кирил е имал извънбрачна дъщеря. Тя е от връзката му с красива и начетена българка на име Елена, която е учила медицина във Франция. Князът споделя, че ако не беше с дворцов произход, е щял да стане артист в операта или оперетата. "Аз обичам артистичния живот, песните, веселието, радостите. За мен нощта не е дадена за сън. Това го чувствам просто в кръвта си. Като малък в двореца имах два грамофона и най-малко двеста грамофонни плочи", признава бохемът, чийто любим поет и писател е бил Христо Ботев. Княз Кирил Преславски е имал своето естествено лекарство срещу махмурлук. "Когато се връщах от кабаретата, преди да си легна, винаги изяждах по една паничка кисело мляко. Никога не пропускам, след като към пил. Малко или повече съм пил, няма значение, паничката винаги ме чака на масата ми. Киселото мляко неутрализира алкохола, независимо какво, вино, коняк, уиски, ракия. Може овче, но най-хубавото е биволското. Биволът не боледува от никакви болести. Не кусва отровна или развалена трева. Не боледува от туберкулоза, като овцата и кокошката. Силно животно. В България по едно време взе да изпреварва кравите, но после тръгна назад. Защото на световния пазар не върви", разяснява регентът на България. Царската фамилия се слави със своите ловни постижения. Принцовете Кирил и Борис са ходели из горите още от малки със своя баща Фердинанд. "Най-много обичах да ходя на лов в село Голяма Желязна, Троянско. Не се обаждах в общината, спирах колата и отивах направо в гората. В село Байлово, Софийско, сме ходили на лов за пъдпъдъци с Елин Пелин. Там няма дивеч, едва се намира заек, защото София е имала винаги много ловци. Най-богат дивеч има край селата Гложене и Рибарица, Тетевенско. В село Сенник съм бил на гости на Дан Колов, но там ловът е среден", обяснява Кирил Преславски. "В Средна гора веднъж ударих едно огромно диво прасе. Не можех да го влача, нито да го насека. Изчаках да се покаже един селянин и му го подарих. Това беше около село Мухово, Ихтиманско. Глиганът бе над двеста килограма. Оня българин го натовари и ме почерпи една цигара за благодарност. След това научих, че този селянин също бил ловец и се хвалил, че той сам ударил глигана", разказва князът. Принц Кирил не е подозирал, че ще бъде разстрелян и е очаквал да бъде оправдан или да получи далеч по-снизходителна присъда. "Когато ме арестуваха, най-напред ме попитаха дали съм гладен. Казах им, че съм закусвал. Отговориха ми, че в затвора по-късно ще мога да получавам храна от двореца, ако има кой да ми я праща и носи. Аз им казах спокойно: "Господа, арестантът не е човек. Арестантът е роб. А робът не може да избира. Каквото ядат всички, това ще ям и аз. Никаква храна от двореца. С мен дворецът повече няма да има връзка освен за дрехите ми. Аз не мога да нося мръсно, нечисто бельо". За обяд ми донесоха една паница чорба от фасул и парче чер хляб, около 150 грама", казва Кирил. "В политиката не се дават тежки присъди, защото времето така е отредило, че осъденият печели симпатиите на народа, а не съдията, който го съди. Всеки убит или разстрелян стои по-високо от тоя, който го убива. Мъртвият се извисява в съзнанието на хората като мъченик и страдалец", смята принцът. "Сега ние сме попаднали в най-лошия момент от историята. Много си мисля как ще постъпят с нас, които сме тук в затвора. Ще ни съдят, но едва ли ще гледат какво точно е било вчера и какво ще бъде утре. Няма да гледат историята. Ще гледат днешното време. Всеки съд зависи от времето си. Хората сега са гладни. Гладен човек история не прави. Така е отредено богатите и ситите да правят история, макар че гладните са милиони. Изчезне ли хлябът от софрата, изчезват моралът, честта, милосърдието и правосъдието. Затова в гладни години правосъдие не се раздава", разсъждава принцът и се оказва пророк в мислите си. Народният съд го осъжда на смърт чрез разстрел и погазва Търновската конституция. Дълги години след това, чак на 26 август 1996 г., Върховният съд отменя смъртната му присъда от 1 февруари 1945 г., както и тези на тримата регенти, министри и съветници. |
Още новини от Любопитни новини:
