| Банките масово вдигат таксите | ||||||
| ||||||
Така например през 2017 г. банките са намалили таксата за откриване на разплащателна сметка, но пък са вдигнали тази за обслужването й. Откриването на сметка е струвало на клиентите средно 1.79 лв. при 2.16 лв. през 2016 г. А когато към сметката има и дебитна карта, цената е била 1.32 лв. при 1.92 лв. година преди това. В същото време обаче обслужването на разплащателна сметка е поскъпнало средно от 2.01 на 2.27 лв. и от 1.51 на 2.02 лв., когато е заедно с дебитна карта. Централната банка започна да води сравнителна статистика на банковите такси от есента на 2016 г. Това става според Закона за платежните системи, който задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да се възползват от услугите им. Целта, заложена в евродиректива, е всеки европеец да има поне една банкова сметка и тя да е евтина за поддържане и обслужване, т.е. с възможно най-ниски такси. Все още много българи предпочитат да си нямат даване-вземане с банки именно защото не искат и не могат да плащат такси и комисиони. По закон трезорите трябва да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателни услуги и да не предлагат по-високи такси на клиентите си с платежна сметка за основни операции. Тази година БНБ закъсня с оповестяването на данните, което по закон трябваше да стане още до края на февруари. Оказва се, че сега банките спокойно могат да коригират нагоре таксите за по-бедните си клиенти, следвайки средните нива. По-скъпо може да стане тегленето на пари в брой от сметката в офиса на банката, тъй като средната такса за суми до 1000 лв. е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв. По-скъпо вече струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка - средно 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това. С над 10 стотинки за една година са се покачили и таксите при плащане на директен дебит - когато банката периодично извършва плащания на клиента, като например погасяване на задължения по кредити, битови сметки, годишни абонаменти и др. По-високи средни такси има за кредитните преводи и периодичните преводи в лева. БНБ тази година не е публикувала данни за средната цена на преводите в евро, при които наскоро стана ясно, че България е първенец в ЕС. Европейската комисия публикува данни, които показват, че докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро. Добрата новина от списъка на БНБ е, че вече нито една банка не начислява такси при плащане с дебитни карти от ПОС-устройства, включително чрез интернет. До миналата година все още имаше банки, които таксуваха клиентите си, когато се разплащат в търговските обекти или интернет с дебитни карти. Проблемът с платежните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на потребителите, е, че те са много слабо известни, тъй като банките почти не ги рекламират. Освен това пред откриването на такива сметки има сериозно ограничение - клиентът да няма сметка в друга банка. Платежната сметка покрива около 10 основни операции, като за услуги извън тях банките прилагат стандартната тарифа. Все пак законът забранява достъпът до използването на платежната сметка да се обвързва с покупката на допълнителни услуги от съответната банка. През последните четири години банките постепенно завишават таксите и комисионите в опит да компенсират свиващите се приходи от лихви. За миналата година нетният доход от такси и комисиони в банковата система достигна рекордните почти 1 млрд. лв., като година преди това е бил 921 млн. лева. |
Още новини от Национални новини:
