| Българските домакинства станали по-богати | ||||||
| ||||||
Забогатяването се дължи на няколко фактора – от една страна ръстът на заетостта – с 4,4% средногодишно и на средната заплата – с 10%, създават 5,1 млрд. лева допълнителен доход за заетите българи през 2017 г. Все повече хора намират реализация на европейския трудов пазар. По този начин емигрантските пари възлизат на 1,953 млрд. евро през 2017 г., нараствайки с 30% за година, пише "Труд". Лихвите по депозитите вече не са значим източник на финансово богатство, добавяйки 183 млн. лева към годишните домакински бюджети, посочват от "Индъстри Уоч". Според тях българите стават все по-оптимистични и харчат повече, както за краткотрайни, така и за дълготрайни стоки. За целта все повече хора са склонни да теглят кредит, като около една четвърт от допълнителното потребление през изминалата година е финансирано именно чрез потребителски заем. Все още обаче кредитната експанзия изглежда умерена спрямо бума през преди кризата. Жилищното богатство на българите също расте – с 8,1 млрд. евро за година. Причината обаче е основно поскъпването на имотите в страната. Цените на жилищата се увеличават общо с 8,2% през 2017 г., като поскъпване има в 24 от 28 области, посочват от “Индъстри Уоч". Според темпа на увеличение на цените през 2017 г. България изостава в ЕС единствено от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, но е значително пред Румъния. Цените на храните и суровините също се покачват у нас, което ускорява инфлацията до 2,2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Това се отразява както на домакинствата, така и на фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията при равни други условия ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. |
Още новини от Национални новини:
