"Звездопадът" от съзвездието "Персеиди" се вижда от Земята от 17 юли до 24 август и постига максимума си между 11 и 13 август. Активността на Персеидите е непостоянна - отслабва с увеличаването на разстоянието между кометата и Земята.

Обичайно метеорният поток е относително отдалечен от орбитата на Земята. Периодичното приближаване прави зрелището още по-впечатляващо. За последен път това се случи през 2004 и 2009 г. Следващата голяма активност на потока се очаква през 2028 г., разказват астрономите от Московския планетариум.
Персеидите ще се виждат и с просто око по цял свят.

За целта е добре наблюдателите да изберат места извън светлините на градовете, които спускат т.нар "паразитни завеси". Така ще могат да видят и множество по-слаби метеори, пресичащи небето.
Метеорният поток Персеиди е познат на човечеството от около 2000 години. За пръв път е споменат в китайски анали от 36 г. пр. Хр., когато "над 100 метеора изгоряха преди утрото".

Официално за откривател на метеорния дъжд "Персеиди" се смята белгийският математик, астроном и метеоролог Адолф Кетеле, който го описва през август 1835 г. Както всички метеорни потоци, те носят името на съзвездието, в което се намира радиантът им. За пръв път метеорите, преминаващи за 1 час, са преброени 4 години по-късно. Максималното количество тогава е достигнало до 160 на час.

Причината за "звездопада" е преминаването на Земята през шлейфа на кометата Суифт-Тътъл. Тя се завърта по орбитата си за 13 г. Всеки път, когато се приближи максимално до Слънцето, кометата се топи и за сметка на това се увеличава броят на кометните частици в нейния шлейф за радост на астрономите-любители на Земята. Точно тази вечер обаче в Западна България се очаква заоблачаване и дъжд, което може да ни лиши от спектакъла.