Историческите извори гласят, че цар Борис се покръства заедно с цялото си семейство и приема името на Византийския император - Михаил. През 865 година в Христовата вяра били покръстени и всички българи. Цар Борис приел учението на Иисус и ревностно го следвал в личния си живот. Той изцяло се отдал на проповядването на Христовата вяра, като за тази цел дори се оттеглил от престола и станал монах, като оставил скиптъра на властта в ръцете на своя син Владимир.

Недоволните боляри обаче подтикнали Владимир да върне отново езическата религия. След като цар Борис напуснал християнския храм, за да потушил метежа и ослепи неверника, той поставил на престола другия си син - Симеон. Важно е да се отбележи, че именно по това време учениците на светите братя Кирил и Методий са приети радушно у нас, а България започва да се изгражда като религиозно-просветен център на Балканите.

Цар Борис умира на 2 май през 906 година, след като се завръща в манастира и се отдава на пост, молитва и книжовна дейност. Като покръстител цар Борис е наречен "равноапостолен светец".