Непосредствено след катастрофата бебенцето е извадено от утробата ѝ и поради скъсана пъпна връв и недостиг на кислород е с тежки увреждания. Лекарите не са му дават шанс за оцеляване. Но Любчо се е оказал жаден за живот и напук на всички очаквания - оцелява. Слез 38 операции...

Идва на света абсолютно сам. Противно на всеки природен закон, на всяка логика, той се ражда, а пък няма родители - изгубена, лутаща се душа. Майка му умира при катастрофата... Оттогава досега за него се грижат баба и дядо. Бабата Саня Христова спира да работи, не може да се пенсионира, няма пенсия. Дядото е сляп.

Но въпреки целия ад, през който преминават, те са посветени на детето безусловно. Направо са се вкопчили в него. Може би защото разпознават в него дъщерята, която са загубили без време.

Свидетел съм на борбата им. Непрестанни операции, рехабилитации, упражнения, плуване, езда, ресорни учители, училище, присаждане на стволови клетки... няма нещо, което да не е оперирано по Любчо.

Но изненадващо се оказва,че диагнозата детска церебрална парализа може да бъде надвивана. От силата на целенасочената човешката упоритост, от силата на безграничната болка и тъга, от ината да се сломи съдбата и да се промени ходът на живота.

Защото в момента Любчо, който е най-борбеното, трудолюбиво и упорито дете, което познавам, има огромен напредък. Струва ми се, че тази постоянна работа с него е развила компенсаторни механизми в мозъка му. Защото от дете без шанс за оцеляване, неподвижно, неговорещо... в момента той ходи, говори, разсъждава, има чувство за хумор, инициативен е, социален е. Истинско чудо

Тези хора - Любчо, баба му и дядо му, имат нужда от подкрепа. Те имат нужда от признание. Но не са само те... През зимата и пролетта на 2016 г. направих фотоистория за живота на Любчо. Тя проследява борбата му, ежедневието му, различния му от обичайния живот. Снимките спечелиха отличия.

Една от наградите, която спечелих, бе огледално-рефлексен фотоапарат от престижна световна марка. Реших да я продам на благотворителен онлайн търг и спечелената сума да бъде предоставена на Любчо. За две седмици по време на коледните празници през 2016 г. бе събрана колосалната сума от 183 167,38 лв. Този феноменален резултат от една страна доказва силата на фотографията като визуално средство за въздействие, а от друга страна възвръща вярата в човешкото добро. 

Дава надежда, нещо от което най-много се нуждаят хората в беда. И тъй като проблемите на децата с увреждания продължават да стоят на дневен ред, а в началото на годината бяхме свидетели на неприятна ситуация със социалните помощи на самия Любчо, изложбата отново бе открита в Клуба на фоторепортера в София. (Тя вече няма благотворителен характер, а целта и е да предизвика, да провокира активност и социална ангажираност у онези, от които зависят битието и оцеляването на всички деца, хора с увреждания в България.)

Изложбата ще продължи до 5 март 2017 г. и всеки, които има интерес и желае, може да я види в Клуба на фоторепортера (в подлеза пред Министерския съвет).

Райфайзенбанк

BG 25RZBB91551000646190

BIC: RZBBBGSF

Титуляр: Любомир Ивайлов Еленков

Paypal:

saniahristova@yahoo.com

Страницата във фейсбук е "Да помогнем на Любчо"

За авторката

Красимира Василева е завършила право в СУ "Св. Кл. Охридски" и магистърска програма "Право на ЕС". Практикуващ юрист е, но се занимава активно с фотография повече от 10 г.

Завладяна от непринудения свят на децата, голяма част от нейното творчество е посветено именно на тях както през призмата на социалната фотография, така и на артфотографията. Търси израз на житейската несправедливост, горчивина или някаква различност чрез това изкуство, защото вярва, че фотографията може да бъде не само източник на информация. Тя може да бъде способ за въздействие, който, освен да повлиява персоналното отношение, притежава заряд да променя човешки съдби, убедена е Красимира.