Точно преди година бях провикиран от едно слово за Ботев и написах дописката "Моят човек Ботев". Четящият словото доста ми се обиди, а на словото му нямаше нищо - с патос и чувство, като за национален герой. Но така се получава, че с подобни слова - каквито хората очакват, неглижираме героите си. С годините сме ги превърнали в портрети, които висят по кабинетите.

Та защо " Моят човек Ботев"? Как, всъщност, трябва да се говори за Ботев?

Така се е случило, че към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали и народнолиберали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като свой идеологически баща.

Защото това е Ботев. Той няма съдбата на Левски да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев - чий да бъде. Общото между двамата е, че сме ги убили. Единият с въже на шията, а другият с куршум - в челото, в сърцето или гърба.

В определението "националист", "национал" нямало нищо лошо, както и в "социалист". Цялата мръсотия идвала от тирето между тях. С подобни спекулации Ботев беше краден и използван. На един му е нужен само поетът, на друг - публицистът. На един му е нужно словото, на друг - единствено делото.

През 1929 г. вестник "Български фашист" обявява, че Христо Ботев е "предтеча на българския фашизъм", защото "той пръв възвести и умре за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход, свобода и възход чрез дълг, меч,себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване."

"Символ - верую на българската комуна" го превръща в знаме на комунистите, макар че авторството на Ботев върху този текст е оспорен.

Четяхме, че: "Ботевото "Символ-верую на българската комуна" става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело - българските революционери марксисти."

Комунистите му сложиха едно тире и Ботев стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква съдба! Каква мръсотия!

А Ботев е нанавиждал подобни онанисти. "Сифилис и онанизъм се разпространяват в нашия обществен живот - онанизъм в науката и мисълта, онанизъм в литературата и журналистиката, сифилис и онанизъм в мозъците на нашите цивилизатори и водители народни", пише Ботев в "Независимост" през 1872 година.

Пише и за руската "любов" към българите в руската част на Бесарабия - руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни "освободят".

Ето, това казах след онова слово на 6 януари. Сега е ред на следващото. Така сме решили - пред паметника на Ботев не е редно да говорим по друг начин. Страхуваме се, че много от поклониците ще захвърлят венците и ще си тръгнат. Голяма работа! Но те са достатъчно страхливи за подобно действие . Първо ще си сложат венеца и тогава ще си тръгнат. За да сме сигурни, че комунистите го имат за свой човек, фашистите също, демократите също, анархистите също. Затова беше и "Моят човек Ботев".