- Честита да е най-вече на прекрасните ви читатели! Здрава и успешна! Иначе не сме в криза, намираме се в обичайното състояние на тих преврат, от който никой не се интересува. Имаме суспендирана конституция - факт със същото значение за обикновения българин, както факта, че му е останала още руска салата в хладилника... Е, майонезата е малко потъмняла, но от това не се мре. Или поне не веднага. 

- Синята брада е бил един несправедливо обвинен романтик. През 1440 година осъждат, обесват, а после и изгарят тялото на Жил дьо Ре (прототипа на Синята брада) с обвинение, че е убил над 100 девици, но през 1992 г. един френски съд го оневинява напълно. Някакви си 650 години са били нужни на истината да възтържествува. 

Картината в България е далеч по-оптимистична - между 8 и 10 години ни трябват, за да проумеем, че към управлението на страната би следвало да се отнасяме не по-различно от управлението на собственото си семейство. И да си отговорим на въпроса на кого от доскорошните ни министри бихме поверили да заведе децата ни до детската градина? 

Не мисля, че ще се сетите за много имена... Иначе картината е все една и съща вече столетие - "Ръченица" на Мърквичка. На преден план има едър, недодялан човек, който нещо ситни. На заден - леко размазани пияни физиономии. 

- Конституцията на България (въпреки многото ми резерви към нея) не е писмото на Татяна до Онегин. Там доста точно е записано кой какво и кога прави. Когато целият политически елит неглижира по толкова лекомислен начин конституцията, това най-малкото означава, че не държи на себе си. А после искат обикновеният човек да си дупчи билет в трамвая. Защо?! 

- Силно се съмнявам. Като изключим периодичните изкукуригвания, БСП мисли себе си не като петел, а по-скоро като кокошка, която "права е, когато съгреши дори" (по Христо Радевски). Изборът на генерал Радев е категорично наказание за целия политически елит и БСП не е изключение от него. Впрочем много скоро това ще стане ясно. Защото Радев няма как да води 31 многомандатни района, нали? 

- Сигурен съм, че който и да спечели изборите, ще имаме по-скоро експертни, а не политически правителства. Думата "политика" в момента в България звучи като "Джорджано". Насилено ентусиазирано и крещящо фалшиво. Ако е останал капка инстинкт за самосъхранение на партиите, те ще търсят експертен кабинет. 

- Беше ли грешка, че Борисов не се кандидатира за президент? А че подаде оставка? 

- Бойко Борисов не прави грешки. Чък Норис също. 

- Калфин беше възможно най-интелигентното предложение на тези избори. Може би прекалено интелигентно. Той беше в тройката почти до последния момент. До мига, в който Борисов обвърза резултатите от президентските избори със съдбата на правителството. Минути след това вече изборите не бяха президентски, а възможност за наказание на политическото статукво. И хората интуитивно го избраха. Не бих казал, че са сбъркали. 

- Разбира се, че не. РБ се нуждаят от постоянни доказателства, че все още са живи. Приемането на мандата беше просто един от опитите да се самоубедят в нещо, в което отдавна малцина вярват. Не се заблуждавайте, в момента ГЕРБ разполага с парламентарно мнозинство, което може не просто да промени конституцията или да избере кабинет. Ако пожелаят, могат да гласуват да си сменим пола! И това е очевидно. 

Не съм ги броил точно, но мисля, че предложат ли кабинет, ще получат над 190 гласа на загрижени за собственото си оцеляване депутати. Причините за рестартиране на политиката чрез правителствена криза са други. Може би и външни, но на първо място - огромното разминаване между управляващи и управлявани. Дори на понятийно равнище. 

- Слави никога не е бил и не е искал да бъде политик. Прекалено е недиалогичен и несклонен на компромиси за това и той го знае. По-скоро би могъл да бъде папа, в стила на "Младият папа" на Сорентино. Неслучайно и Кеворк го нарече "папата на шоубизнеса" още през 2001-а. 

Но той нарита кошера и отвори една дупка на очаквания, в която - очаквано - ще завалят оферти. Христо Иванов вече направи една, вярно към по-тънка обществена прослойка, но пък показваща ясно нуждата от предложения. Очакването. 

- Още от 1998 г. Движение "Гергьовден" има доста ясно предложение за последно Велико народно събрание в историята, което да направи двукамарен парламент (горната камара да е и Конституционен съд), да прерайонира страната на шест избирателни окръга, да въведе второто ниво на местно самоуправление - шест местни парламента. След това националните депутати могат да се намалят наполовина, като се избират мажоритарно в два тура.

Но горната камара ще създаде нужната стабилност на законодателството, а местните парламенти, избирани пропорционално (но с много по-познати за избирателите лица), ще създадат възможност за по-широко политическо представителство. Хората имат нужда от по-сериозна промяна - каквото и да си говорим за референдума на Слави, той събра повече от достатъчно гласове, за да бъде задължителен.

Манипулацията, която се направи с т.нар. съответствие между пликове и подадени гласове, е прекалено явна. Истината е, че този референдум или поне резултатите от него показаха нещо много обезпокоително - днешните ни политици наистина не са в състояние да мислят 3 г. напред, камо ли 30!