Самоубийство или огромно желание за пълноценен живот е да си присадиш тяло? Отговорите разказва Валерий Спиридонов пред репортера Михаела Карабельова.

Тази история започва през 80-те години в град Владимир, Русия. Тогава едно момче се ражда с рядко генетично заболяване и получава тежка присъда - да живее в инвалидна количка и да умре млад. 31 години по-късно компютърният специалист Валерий Спиридонов става единственият човек в света, готов да смени тялото си. 

Тежката мускулна атрофия не го отделя от инвалидната количка, а лъч надежда вижда в революционната идея на италианския неврохирург Серджо Канаверо да присади глава към тяло.

Валерий Спиридонов: 

"По принцип имам заболяване още от дете. Не мога да се движа, не мога да вървя без помощта на инвалидната количка и за това прецених, че методите на д-р Канаверо и тази операция могат да ми дадат шанс да се движа самостоятелно. Истината е, че аз съм доброволец в този т.нар. проект. 

Винаги съм харесвал науката и новите технологии. От дете съм свикнал да постигам целите си, харесва ми да решавам проблемите, пред които е изправено човечеството, с помощта на новите методи, които не са съществували преди".

Така срещата с д-р Канаверо на закъснява, а светът е в шок. Големи имена в науката са на мнение, че операцията е невъзможна, а Валерий е обречен на смърт. Д-р Канаверо обаче е убеден в методите си - нужен е донор в мозъчна смърт, а успехът на операцията се крие в едновременното отделяне на двете глави от тялото. 

Следва дълга операция, много специалисти и продължителна изкуствена кома. Към момента Валерий се е подложил на редица изследвания и е подробно запознат с методите на операцията.

"Ключовият елемент в този експеримент е ПЕГ, което е полиетиленгликол, който действително може да осигури проводимостта на нервните импулси на разреза в гръбначния стълб. т.е. това потвърждава успеваемостта на тази операция и затова съм по-скоро оптимист. 

Все пак има подобни успешни експерименти с плъхове, защо да не се случи и с хора. По план операцията трябва да бъде 36 часа. Ще участват над 150 души, специалисти от различни области - хирурзи, анестезиолози, реаниматори и много други специалисти. 

Стойността на операцията ще бъде от 7 до 15 милиона, в зависимост от това къде ще бъде направена. Аз нямам ангажимент и не се занимавам със събирането на парите и с финансирането. Нямам кампания за набиране на средства, защото не мога да нося лична отговорност за толкова много пари. 

Това е работа на Канаверо и негова е задачата за финансирането. Той търси дарителите, обръщал се е към фондовете и дори към правителствата на различни държави. Получихме подкрепа, за щастие, защото това наистина е един много важен проект, който ще помогне най-вече на бъдещето на медицината.

Сигурен съм, че с този проект ще се появят нови лекарства, нов вид рехабилитация дори. Затова смятам, че това е инвестиция за бъдещето, и ще бъде оценена и запомнена... 

Знаете ли, отначало се страхувах, но в последствие осъзнах, че моята задача е да направя така, че никой да не се страхува. Ние правим всичко възможно, този експеримент да е сигурен и в него да повярват дори и най-великите имена в световната наука. 

Правим много сериозни изследвания и имаме сериозна подготовка, затова не се страхувам, а и не ми остава време - имаме много работа... Моите близки ме подкрепят безусловно. 

Разбира се, всички осъзнават сериозността на това, което искам да направя. Имам натиск от различни страни, много хора се опитват да ме разубеждават да не се подлагам на този експеримент. 

Те виждат, че въпреки заболяването ми, имам много добър социален живот - работа, семейство, приятели. Но пак казвам, близките ми разбират колко важно е всичко това за мен, това е единственият ми шанс за пълноценен живот. 

А и тази операция не е важна само за мен, а за цялото човечество. Не искам никой да се притеснява. Опитвам се да обясня, че тази операция за мен е нещо много сериозно и отговорно, а не просто една скъпа евтаназия". 

И макар, че осъзнава рисковете, Валерий смята, че това е единственият му шанс да се опита да живее като другите и да не бъде различен. 

В момента искам да се възползвам от вниманието, което получавам от целия свят, за да помогнем и на други хора. И ще дам пример - много отдавна започнах да разработвам системата за автопилотиране на инвалидни колички. 

Идеята беше да можем да помогнем на хората, които не могат да движат ръцете си, но да направим така, че да могат да управляват количката си с гласова команда или чрез мобилен телефон. Всичко това бе с цел да имат по-добро качество на живот и да могат да се движат свободно, без асистенти. 

И ето това нямаше да се случи, ако някой не беше обърнал внимание... Обикновено с д-р Канаверо говорим за детайлите около операцията. Говорим си за нещата, които са постигнати до този момент, като например един детайл - решихме да преместим мястото на разреза. 

За да изглежда естетически по-добре. Така той няма да бъде направен горе на врата, каквито бяха предварителните планове, а малко по-ниско, за да не се вижда в последствие. В момента разработват специална система за виртуална реалност, за да се адаптирам към бъдещотото си тяло. 

Преди операцията и след нея ще имам виртуални очила и ще мога да движа виртуалното си тяло като истинско, за да се адаптирам към размерите му и да се науча да координирам движенията си. Всичко това го тестваме в момента". 

Компютърният специалист признава, че въпреки работата и мислите за операцията, понякога му остава време и за мечти. 

"Мечтая да си купя черен пистов мотор и да пътувам по крайбрежието. Искам да изляза в отпуск и да си почина няколко месеца след операцията. Не се страхувам, защото правим всичко нужно, за да съм спокоен и сигурен в това, което предстои да направя. А силната воля за живот се оказва по-силна от всичко". 

Затова Валерий е готов и е в очакване на деня, в който, може би, животът му ще се промени. Признава, че дори да не оцелее, ще бъде щастлив, защото ще напише поредната революционна страница в медицината.