Това, което преобръща живота й обаче, е смътта на съпруга й. За да помага на двете си деца, майката тегли кредит, с който изкарва необходимите категории за шофьор на ТИР и започва работа в частна фирма. Оттогава кабината на тежкотоварния камион се превръща в нейното жилище. Тя е едновременно нейната спалня, хол и кухня. 

С децата си Йорданка поддържа връзка по интернет и по телефона. Дъщеря й завършва Великотърновския университет, специалност туризъм, а синът й предстои догодина да бъде абитуриент в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Горна Оряховица. Йорданка смята, че е дала добро възпитание на децата си и въпреки че сега е принудена да им бъде майка от разстояние, те се справят вече сами в живота.

За работата си Йорданка Кинва твърди, че й харесва и я работи с удоволствие, защото много обича да пътува и да опознава нови градове и региони на Европа. Единственото, което признава, че не й харесва, е позвъняването на диспечерката от България всеки път, когато се отклони от заложения в GPS-а маршрут. 

Заплатата, която сега дамата получава е добра и и позволява всеки месец да отделя пари, които къта за бъдещото си внуче или внучета, с които един ден ще я зарадват децата й.

Всъщност голямата мечта на лъчезарната крехка жена с трудна мъжка професия е именно да стане баба. Но дори и това няма да я накара да слезе от камиона, защото след появата на внучетата работата и получаваните от нея финансови средства ще станат още по-необходими.