Редкият и най-цененият вид сред всички трюфели се крие на места със специфична почва и само от най-големите разбирачи успяват да го изровят. За разлика от черните, белите не са разпространени масово в нашите гори и се търсят предимно през зимните месеци. Няма гаранция, че ще бъдат открити, затова кампаниите по ловуването им продължават и в момента.

Попаднат ли на белите съкровища, ловците запазват находищата в дълбока тайна. След като ги открият с помощта на добре обучени кучета, пласират количествата в чужбина, като за килограм средно се печелят по 4000 долара или към 7000 лева.
"Откритите бели трюфели в България засега са два вида. Единият е точно този, който се води най-голям и скъп деликатес", разказаха ловци на гъбите. Те обаче споделят, че треската за търсенето на трюфели става опасна.

"Има доста хора които се препитават само с това. Повечето търсачи не опазват находищата, явно защото не знаят как да го направят", обясняват събирачите. По думите им в момента издаването на разрешителни от доста горски стопанства е забранено именно заради унищожаването на трюфелните находища.

В момента се търгува с масовите летни трюфели, уточни за "Труд" експертът в областта Пламен Димитров. За първо качество или екземпляри над 20 г цената е 100 лв., докато за второ качество парите падат до 45-50 лв.

Във влажни години като настоящата трюфелите, които са всъщност туморни образувания на коренната система на дърветата, излизат на повърхността и са лесни за намиране, посочи Димитров. По думите му така стават лесна плячка за "бракониерите", които буквално изкореняват вековни дървета само и само да открият семейство от ценните гъби.

"Ако сме държави със закони, по правило трюфели се ловят, а не се копаят. Това се прави само и единствено с обучени кучета, които никога няма да извадят неузрели представители", каза още професионалният ловец на скъпите гъби и добави, че у нас се прави точно обратното. 

Всъщност невежи копаят и вадят дори зелените трюфели, които нямат специфичния аромат, заради който са толкова ценни за кулинарията, и все пак ги пласират. 

Така общото качество на българския трюфел пада значително, защото ресторантите получават гъби, които нямат нужните вкусови качества, и съответно не са готови да плащат добри суми.