| Над 500 българи умират от домашен алкохол | ||||||
| ||||||
Това е най-тежкото последствие, до което може да доведе консумацията на продукт, който се продава за ракия, а в основата си съдържа технически спирт, оцветители и ароматизатори, допълва той. Тези отровни вещества най-малкото нанасят дълготрайни и непоправими увреждания на човешкия организъм - на зрението, на слуха, на сърдечно-съдовата дейност, на репродуктивната функция. Токсиколози считат, че голяма част от репродуктивните проблеми на българина се дължат именно на честата консумация на домашен алкохол, вследствие на натрупване на вредни вещества в организма. Радев разяснява, че ментетата се срещат там, където са неподвластни на контролните органи - на пазари, в малки магазини, дълбоко скрити в склада или зад щанда, на капаците на коли край пътища. Продават като "домашни", за да заблудят клиента. Количествата ракия в нелегалния сектор, според организацията, обединяваща българските лозари и винари, надвишават 50 млн. литра годишно, което я прави абсолютно достъпна до всеки български дом. Минимум 1 човек на ден обаче умира от нея, което я прави по-скоро враг, отколкото предпочитам продукт за трапезата ни. Тази домашна ракия, която залива пазарите ни, съдържа двойно по-високи стойности на отровни алкохоли, естери на мастни киселини и алдехиди от най-евтината и долнопробна заводска ракия. Причината е, че незаконните производители на ракия менте, с етикет "домашна", не смятат за нужно, нито изгодно, да извършват така важните стъпки - изхвърляне на първака и последната фракция при производството на ракия, които имат високи стойности на метанол и други вредни съставки, отделени в следствие процесите на ферментация. Този алкохол, който трябва задължително да се отдели, реално представлява значителен процент от продукцията, което при едно промишлено производство възлиза на хиляди левове загуба за незаконните производители. Именно тези производители, за които държавните органи дори нямат официална статистика, въртят с години незаконен и опасен за обществото ни бизнес. Те забогатяват на гърба на доверието и любовта на народа ни към домашната ракия, предлагайки продукт, който далеч не представлява домашна ракия. Той носи етикет "Домашна" и може да бъде срещнат навсякъде. Ниската му цена го прави предпочитан от българина, но малко хора дори предполагат, какво седи зад така пивката, мека и блага ракия. Именно такава по думи на пострадалите в Якоруда е била пърцуцата, която помрачи празниците на цяла България. Няколко са факторите при домашния алкохол, които водят до смърт. Това са лошите хигиенни условия на казаните, неотделянето на костилките, изгнилите плодове, които се влагат, и невъзможността да се отдели метанолът. Варенето на плодовете заедно с костилките пренася циановодородна киселина, която води до смъртност - блокира дишането и убива за часове. Влагането на изгнили плодове, стари компоти и сладка в ракията, за да излезе продуктът максимално евтин за производителя, води до отделянето на опасно количество метанол. Честно не се отделя и т.нар. "първак", който отново е с висока концентрация на метанол. Напитката се превръща в отрова, която води до смърт. И всичко това е подкрепено със статистика, за съжаление - близо 20% от хората, попаднали в отделения по токсикология са постъпили след употребата на "домашен", нелицензиран алкохол. Именно затова и експертите съветват: "колкото и опитен да е нелегалният производител, алкохолът, който ви предлага е силно токсичен. Това е така, защото никой казан няма т. нар. степен на разделяне, която да успее да отдели в максимална степен метиловия спирт и по-тежките ферментационни алкохоли, които имат наркотично и нервнотоксично действие", обяснява проф. Марин Маринов, специалист по технология на високоалкохолните напитки. Темата "домашна ракия" обаче започва да развива заплашителни посоки, предвид всеобщото неразбиране към проблема. Причината е именно етикетът, който седи на бутилките "домашна". Това удря по битовите традиции на половин България, за гражданите на която ракията е част от житието и бива изварявана от поколения насам, за да задоволи нуждите и вкусовете на родата. За съжаление обаче, зад производството на ракията менте седи един реален нелегален бранш, ръководен от няколко мастити бизнесмени. Тяхното производство равнява това на легалните и лицензирани винпроми, но не влиза в статистиките, нито в хазната, а още по-малко подлежи на строг контрол за качество, хигиена или пък производствени методи. Именно за да бъдат ограничени в производството тези заводи, макар и това да не е напълно възможно, бяха въведени промени в закона, които влизат в сила от тази година: вдига се почти двойно акцизната ставка за казани с обеми над 500 литра и се въвежда график за варене - от юли до декември, допълва Радев. От тези мерки се очакват няколко неща - да има засилен контрол, да има яснота кой и колко вари и най-вече - от какви суровини, в предвид, че в периодите от януари до юли няма плодове, които да са годни за изваряване. Има обаче развалени мармалади, вкиснали компоти, стари загнили плодове и какво ли още не, което реално влиза в производството на "домашната" менте ракия. В дългосрочен план се цели и повишаване на приходите в хазната с над 185 млн. лв. годишно. Над 9000 са обаче нелегалните казанджийници, които работят целогодишно и бълват тонове алкохол, чието качество и количество не може да бъде контролирано. |
Още новини от Национални новини:
