©

С националната аптечна карта тепърва ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират населените места с недостиг от аптеки. По данни на Българския фармацевтичен съюз от миналата година в цели 10 областни центъра - Търговище, Шумен, Смолян, Разград, Перник, Плевен, Видин, Враца, Кърджали, Ловеч, няма нито една денонощна аптека. Без 24-часов достъп до лекарства е и цялата Софийска област. В 38 общини у нас няма аптека, която да работи с договор със здравната каса. Тепърва здравното министерство ще решава по какви критерии се определя къде не достигат аптеки. Според европейските стандарти обаче, аптека с договор с касата трябва да има до 20 км от населено място, денонощна - до 30 км.

В областните градове без достатъчно денонощни аптеки ще се правят 3-месечни графици от съответната РЗИ, в които ще пише кои аптеки и кога ще работят 24 часа. Графикът ще е задължителен, ще обхваща всички разкрити аптеки в града, а за неспазването му глобите за фармацевтите ще са от 1000 до 3000 лв. за еднолични търговци и от 2000 до 6000 лв. за по-големите фирми. Според фармацевти това ще доведе до сериозни затруднения, особено на малките аптеки, тъй като те ще трябва да наемат допълнително магистър-фармацевти, за да осигурят денонощните дежурства.

За по-малките населени места без аптеки се предлагат други мерки. Едната е, че законът вече ще позволява да се откриват "мобилни аптеки". Те ще бъдат структури на открити в областния град аптеки. Освен това в населени места с недостиг от аптеки ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти на друго място. Идеята е, че разкриването на втори и следващ адрес на вече съществуващ обект ще изисква по-малко инвестиции и разходи. На втория адрес ще работят магистър-фармацевти поне по два дни седмично по 4 часа.

С промените се задължават производителите на лекарства да публикуват на сайтовете си ежегодно списък с имената на лекарите, които са били финансирани от съответната компания за участие в конгреси, семинари и т.н. мероприятия, свързани с лекарствените продукти на фирмата. Това изискване ще се прилага и по отношение на лечебните заведения, висшите училища и другите юридически лица, осъществяващи дейности в областта на здравеопазването. Целта е по-голяма прозрачност.

Пациентите ще доплащат по-малко за частично поетите от здравната каса лекарства, предвижда наредба на здравното министерство, приета вчера от кабинета. Частта, плащана от пациентите, тепърва ще е до 60% от цената на най-евтиния препарат в дадена група. Т.е. ако касата поема няколко препарата от едно международно непатентно наименование, като най-евтиният е 1 лв. и е 100% платен от НЗОК, за останалите, частично поети, пациентите няма да плащат повече от 60 ст. 

В момента няма такова ограничение, безплатен е най-евтиният, но няма таван за най-скъпия и пациентът може да доплати 50 лв. например. Подобна промяна обаче вероятно ще доведе до отказ на доста компании да продават лекарствата си през здравната каса и те ще минат на свободна продажба.