Проектират новия посетителски център на езерото "Вая" | ||||||
| ||||||
Към настоящия момент със собствени средства Община Бургас е обособила еко-зона Вая, която бързо се превърна в популярно място за рибари, орнитолози и туристи. Посетителският еко център трябва да отговаря на изискванията за сграда с близко до нулево потребление на енергия. Той трябва да има презентационна зала за 25 човека, кафетерия, санитарни помещения, офис и др. С идейния проект трябва да се предвидят и необходимите мерки и дейности за реконструкция на съществуващи съоръжения и благоустрояване на терена. Ще бъдат изградени и платформи за гнездене на птици. В източната част на езерото са разположени бетонни основи, на които следва да се разработят варианти на платформи за гнездене на птици. В миналото тези бетонни основи са били използвани от енерго-разпределителното дружество и след като преустановява тяхната употреба редица птици започват да кацат върху железобетонната конструкция, която в последствие потъва в езерото. Платформите с пеликани, корморани, чапли, лопатарки и др. ще бъдат привлекателно място за наблюдения. Тези платформи може да изпълняват и друга важна функция във връзка с увеличаващия се брой на пеликани с цветни пръстени, крилометки и други средства за маркиране в Европа. Разчитането на цветните пръстени и крилометките по пеликаните на тези платформи ще бъде улеснено и ще дава информация за предвижванията на двата вида пеликани по Черноморското крайбрежие. Уникалното за езерото Вая са колониите къдроглави пеликани, чиито миграционен път минава през Бургаския езерен комплекс. В миналото гнездови колонии е имало по Дунавското и Черноморското крайбрежие и в Стралджанското блато. От средата на XX в. гнезди само в езерото Сребърна. По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната. Изграждането на платформи за гнездене на пеликани ще бъде предпоставка Бургаското езеро да се превърне във второто езеро в страната, където този световно застрашен вид гнезди в България. В края на ноември 2012 г. официално бе утвърден планът за действие за опазване на къдроглавия пеликан от министъра на околната среда и водите. В плана е посочено, че къдроглавите пеликани в едно от големите им зимовища в България - Бургаските езера - се хранят в езерото Вая, а нощуват по диги в Атанасовското езеро като извършват ежедневни хранителни миграции между двата водоема, което е около 11 км. Това е така, понеже липсват сигурни, спокойни части от суша в езерото Вая. Този факт ясно дефинира необходимостта от изграждане на платформи за гнездене. В източния край, на мястото на счупен стълб от далекопровод, за почивка и нощуване на пеликани се предвижда поставяне на две полуплаващи платформи, които да са монтирани върху бетонните основи на бивши стълбове от далекопровод. |