©

Колекционерът работи в пункт за вторични суровини, където сред металните отпадъци открива стари чайници и започва да ги събира. Вместо да отидат за претопяване съдовете стават част от интериора на работното му място.

"Интересът към чайниците дойде спонтанно, предизвикан е от клиенти, от приятели, от добри истории за тях - спомен, нещо интересно, останало от миналото", сподели Димитров пред bTV.

"Всичките са свързани със семейния уют и миналото на хората, една носталгия може би. Всеки има различно отношение към тях, но основно е позитивно. Хората идват с цел да издадат нещо на вторични суровини, но само като ги видят, се захласват, започват да разказват кой какъв чайник е имал, спомнят си различни моменти и се разведряват", обясни още колекционерът.

По стените са подредени над 800 чайника, а още 400 стоят на склад. Най-старият е от 1937 г. "Най-много са от желязо, което е било емайлирано и оттам идват различните цветове на емайла", разказа той.

По идея на негови приятели Антон ще кандидатства с колекцията си за Книгата на рекордите "Гинес". "Може би от интереса на хората, всеки втори човек пита, ама това е чудо, защо не кандидатстваш... Имах предложение от музея в Русе да ги изложа, но трябваше да се комбинирам с друга изложба и така и не го осъществихме", разказа той.

Антон е не само колекционер, но и любител на чая. Зимно време предпочита само тази напитка, като на работното място задължително си приготвя чая в чайник.

Русенецът се надява, че оригиналната му сбирка ще бъде оценена по достойнство.