Отстраняването на първия в държавата се смята за начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като "конституционна смяна" на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и "тихата революция".

Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г. 

Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом.

Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран. 

На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. 

На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена. 

Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, "чавдарци" отново искат среща с Живков.

На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. 

Поставен под такъв натиск, Тодор Живков се съгласява да подаде оставка. На заседанието на Политбюро, започнало в 17.00 часа на 9 ноември, Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. 

Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов. 

На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.