Понякога обаче се оказва, че длъжникът няма на свое име недвижим имот, автомобил или нещо друго по-значимо, или пък предвидливо е успял фиктивно да ги продаде на свои близки, роднини и приятели. 

Тогава се налага съдебните изпълнители да се превръщат в биташки търговци. Те описват и обявяват на търг малкото останали дреболии на длъжника като стара бяла и черна техника, библиотеки със стари книги и дори покривките, пердетата и спалното бельо. 

Мъж, задлъжнял към мобилен оператор, разказва, че са му описали и рибарските такъми.

"Имах десетина въдици, някои от които доста скъпи, купувал съм ги от чужбина. Описаха ги и ги дадоха за продажба заедно с чифт гумени ботуши и гумената ми лодка. До тях ли допряха", възмущава се борчлията.

Жена, неплащала банковия си кредит, пък разказва, че при описването на ипотекираното й жилище, съдебният изпълнител надлежно описал и домакинската й посуда: вилиците, лъжиците, тенджерите и тиганите в кухнята. Обяснението било, че пазарната стойност на апартамента не била достатъчна за покриване на задължението.

"Почернелият ми тиган и изкривените вилици и лъжици ли ще се окажат достатъчно за изплащане на заема", възмущава се жената.