Отровно гигантско цвете цъфна за първи път | ||||||
| ||||||
Естественото разпространение на лианата е в тропическите райони от Панама до Бразилия и принадлежи към слабо представеното в България семейство Aristolochiaceae - Bълчеябълкови. Листата й са месести, сърцевидни, а цветовете й са толкова поразителни, впечатляващи и уникални, колкото и странни, обясняват ботаниците. По дължина надвишават 30 см, а ако се погледнат откъм гърба, напомнят на чифт бели дробове с канал, водещ към торбичка. Имат специализиран механизъм на опрашване, благодарение на силната миризма, която отделят, привличаща насекоми. Вътрешната част на околоцветната тръбичка е покрита с власинки и образува капан за мухите, попаднали в нея. След като власинките изсъхнат, мухата се освобождава и отлита с полепнал по нея прашец. Всички видове от род Aristolochia, включително и Aristolochia gigantea Mart., съдържат смъртоносната отрова аристолохиева киселина, която е доказан канцероген и мощен бъбречен токсин. |