Условието към абитуриентите било да напишат около 2-3 страници свободен текст. Повечето от кандидат-студентите разбрали правилно темата, като дори се опитвали да използват изучаваната в училище литература. Някои от желаещите да учат висше обаче се провалили с гръм и трясък, демонстрирайки както липса на елементарна обща култура, така и повърхностни разсъждения. 

Явен пример за това е шокиращото умозаключение, направено от кандидат-студент, че "Все по-малко хора вече са мотивирани за духовен израстък". 

Друг от младежите написал, че "Човек без цел е като книга без букви - празен отвътре", а трети решил да разсъждава върху мечтите на героинята си, описвайки я по следния начин: "Нейните мечти били безкрайно дълги".

Други стигнали до философски висоти с бисерите: "Животът е една игра, от която никога не излизаш жив" и
"Човек се намира в непрекъсната борба с околностите".

Техен колега пък написал: "Когато мисловният перипет е пречупен, всичко остава на заден план". 

Друг абитуриент измъдрил дори определение за това що е мечта: "Мечтите могат да бъдат два вида: колосани и прагматични".

Имало и някои, които се опитали да докажат тезата си с факти от историята на България: "Ивайло е бил един обикновен скотовъд". 

Левски също присъствал в разсъжденията на част от младежите, които смело го цитирали, но погрешно: "Героите са станали такива, защото са казали: "Ако губя нещо от мен, губя само себе си".

Част от завършилите гимназия вмъкнали в темата си по български език оригиналното "Всички ние имаме сърце, глава и някои други органи". Друг от кандидат-студентите е съвсем прям с гениалното си умозаключение, че "Пример за темата е, когато човек отива до тоалетната. Тогава наистина няма значение откъде идва, важното е къде отива и да отива бързо, че иначе - лошо!".