© Impact Press Group

Това накратко са основните промени, които въвежда Брюксел от 2014 г. в системата на вузовете в държавите членки на ЕС.

Причината - големият натиск на Китай, Бразилия, Индия и традиционната конкуренция на САЩ и Япония за отнемане на студенти от европейските университети. А това означава загуба на пари и на влияние, пише в стратегията на Брюксел. Тя препоръчва на страните членки бързо да оправят законодателството си в областта на висшето образование. Записаните промени пряко касаят България.

Още през 2014 г. ще бъде публикуван нов рейтинг на вузовете в ЕС и е важно къде ще са нашите. Брюксел ще финансира проекти, свързани със създаването на нови модели на съвместни обучения между различни чужди университети (не само европейски). Програмата "Еразъм плюс", която ще финансира вузовете от следващата година, е с бюджет от 14,5 млрд. евро.

Основната препоръка към университетите е да разработят свободни онлайн курсове, така че студентите да се записват в тях и да получават диплома, без да напускат родната си страна. Или може да станеш студент на Сорбоната, без изобщо да стъпиш в Париж. Курсовете може да са за пълен срок за обучение или такива, които дават само допълнителни знания. Ще се подкрепя и получаването на двойни академични тапии.

Новите изисквания на Брюксел за висшето образование на практика изискват от всяка държава да промени цялата си университетска система - от начина на провеждане на изпитите до таксите за обучение. Защото при съвместна работа между два вуза и признаване на документите не може да се работи по досегашните национални критерии, обясняват еврочиновници.

И ако основните държави членки отдавна са внедрили голяма част от новите правила за работа, у нас още нямаме дори и стратегия за развитие на висшето образование. За закон изобщо вече не се говори. България е на дъното на европейската таблица по мобилност на студенти и преподаватели.

Също така тепърва развива дистанционната си форма на обучение. Най-тежко е положението с признаването на академични звания, получени в друг вуз. В повечето случаи е по-лесно да завършиш изцяло вуз в Германия, отколкото наш вуз да ти признае 1 г. курс там.

Новата рейтингова система U-Multirank която ще бъде оповестена през 2014 г., обаче ще отчита основно мобилността на вуза.Очаква се делът на студентите до края на десетилетието в света да стане от 99 млн. на 414 млн. души в света.

Китай става все по-желана дестинация за обучение на студентите, а не само за "износ". Ако няма промяна в европейската система, очакваното увеличение от 3 млн. чужди студенти основно към вузовете на Англия, Германия и Франция може и да не се случи.Още повече че САЩ и Канада отдавна вече работят по схемата за износ на свои университети в други държави.

Според Брюксел новите европейски университети могат да задържат вниманието върху себе си единствено ако осигуряват не само гъвкави учебни програми, но задължително имат научни центрове.

Набляга се много и върху стимулиране развитието на преподавателите и най-вече на материалните бонуси, които те трябва да получават.

Друг основен акцент е обучението по език. Основният, както и досега за чуждите студенти, ще е английският. Но се препоръчва чуждите бъдещи висшисти да бъдат стимулирани да научават и езика на държавата, в която са.

Източник: в. "Труд"