©

Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата на окото и при размачкването му с пръсти.

Преките причинители на заболяването са рикетсии, а резервоар /преносител/ на заразата са специфични кърлежи. Сред кърлежовопреносимите инфекции заболеваемостта от марсилска треска в България е най-висока.

Основни фактори, които определят динамиката на това заболяване са нарасналата популация на скитащи кучета, обезкърлежаването на домашни животни и начинът на тяхното отглеждане в малките ферми.

В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. "първичен афект" - тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка.

Инкубационният период на марсилската треска е от 6 до 10 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39 - 40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация.

От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен петнист обрив, който започва от крайниците и постепенно се разпространява по тялото. Обривните единици са розови, но могат да придобият кръвенист характер.

Симптомокомплексът - температура, обрив и черно петно е характерен за марсилската треска и подпомага клиничната диагноза, но е необходимо и лабораторно потвърждение. За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби: една - в началото на заболяването и втора - 15 дни по-късно. Стандартният режим на лечение включва 7-10 дневен антибиотичен прием по лекарско предписание.