 © |  |
Изграждането на нова предупредителна система за предпазване от цунами в Черно море вече е на своя финал. Тя тръгва точно след старта на активния летен сезон и е дело на български и румънски океанолози. Това съобщи доц. д-р Орлин Димитров, председател на Научния съвет на Института по океанология към БАН, чиято научна специалност е геотектониката, тоест земетресенията и другите природни бедствия. Координационният център, в който ще се събира цялата информация за нашето крайбрежие, вече е почти завършен и ще се помещава в Института по океанология-БАН, Варна. Предупредителната система от станции в морето и по крайбрежието ще фиксира всички сеизмични трептения и на основата на параметрите им ще определяме, дали се получава земетресение, което може да бъде опасно, респективно дали може да предизвика цунами, обясни доц. Димитров.
По неговите думи изключително голяма е стопанската полза от новата регионална предупредителна система за предпазване от цунами в Черно море. На първо място тя дава много по-голяма сигурност на всички живеещи и пребиваващи по черноморското ни крайбрежие. Хората вече ще могат своевременно да се информират, за да се евакуират на безопасно разстояние, ако - не дай си Боже!, стане опасно земетресение в акваторията ни. Второ - въпросът има и чисто бизнес страна. Ние сме туристическа страна и когато в чужбина знаят, че по нашето крайбрежие има ранно предупредителна система за цунами, авторитета на морските ни курорти силно ще се вдигне, защото е гарантирана пълната сигурност на летовниците, подчерта доц. Димитров.
Той даде за пример случилото се в Индийски океан през 2004 г., когато неочаквано мощно земетресение предизвика цунами, което нанесе страхотни поражения по крайбрежието и предизвика смъртта на хиляди нищо неподозиращи летовници. Ако там е имало подобна система за ранно предупреждение голяма част от хората със сигурност са щели да се спасят. Заради този инцидент морският туризъм в региона е отчел катастрофален спад през следващите години. Разработката има и още една вече чисто научно страна. Събраната научна информация за този вид природни бедствия и нейното анализиране имат изключително голямо значение за по нататъшното изследване на процесите в морето.
Новата регионална предупредителна система за предпазване от цунами е част от изграждането на глобалната наблюдателна мрежа за природни бедствия, допълни още доц. Димитров.Доц. д-р Орлин Димитров, председател на Научния съвет на Института по океанология при БАН: Варна е била заливана от вълна тип цунами
- Не е ли пресилено твърдението за опасност от цунами по крайбрежието ни, след като Черно море е сравнително малко по размери, за да предизвика толкова високи вълни?
- В Черно море е имало цунами и за съжаление пак може да има. Трябва да се знае, че вълната може да бъде висока само 2 м и да нанесе огромни поражения навътре в сушата, може да е 6-10 м висока и да не предизвика големи щети. Поразяващата й способност зависи от нейната дължина, а не толкова от височината й. Хората се плашат, като видят висока вълна, но тя може да е много по-безопасна, от друга, която не впечатлява толкова с размера си, но има голяма дължина и голяма скорост на движение.
- Има ли сведения за цунами по нашето крайбрежие?
- През 543 г. Варна е била залята от цунами, като вълната е навлязла 6 км навътре в сушата. А през 557 г. е бил залят районът на Южното Черноморие, около Царево. И тогава вълната е навлязла 4,5 км навътре в сушата. Можете да си направите извода, каква енергия са имали тези вълни. Вярно, разпространно е мнението, че в Черно море не може да има цунами. Това е напълно обяснимо, защото нямаме сведения. Ето, казваме, че в 543 г. и 557 г. е имало цунами, а след това в продължение на 1500 г. не се е случвало или нямаме информация, което са две различни неща. Когато древният Одесос е бил залят от цунами, той е бил проспериращ град и е имало грамотни хора, които са могли да опишат природното бедствие. След като България е била основана през 681 г. е имало хронисти, които са събирали тази информация, но после са дошли османците и са изгорили цялата ни библиотека. Сега нашите учени събират информация от византийски източници и от хрониките във ватиканската библиотека, тоест от чужди източници. Когато България е била държава, във Византия и Ватикана са събирали информация важна за самите тях, а подобно природно бедствие имало значение само за местното население и това не ги е интересувало. Допълнително, когато страната ни е била под османско робство природните бедствия по нашата територия не са представлявали особен интерес за Високата порта. През 1892 г. се основава сеизмологична служба в София, първият български метеоролог и сеизмолог е Спас Вацов и от тогава се води много подробна информация за това, което става на територията на страната. Описани са много случаи на земетресения. Така че и преди това те не са били по-малко, но не са документирани. Хората нямат сведения за земетресения и за цунами и затова се разпространява мнението, че в Черно море не може да се случат. През 1927 г. крайбрежието на Крим е било поразено от цунами. През миналото хилядолетие са описани над 20 случая на такива вълни, които са заливали различни части на черноморското крайбрежие, но не и на територията на България. Просто, защото не са били записани или не е запазен документ за тях.
- Наскоро турският проф. Осман Бекташ обяви, че успоредно с големия Североанадолски разлом по черноморското крайбрежие имало и друг, който излиза на морската ни граница и може да предизвика земетресение с магнитут 7-7,5 по Рихтер, как ще коментирате това твърдение?
- В българския сектор на Черно море има два съвременно активни разлома, които имат направление изток-запад. Това са Резовският разлом и разломът, преминаващ през средата на Варненското езеро и продължаващ на изток в морето. Тези разломи не са съвсем безопасни. На нас българските учени отдавна ни е известно, че в акваторията на Черно море има разломи, които могат да предизвикат немалки земетресения.
- Кои са опасните земетръсни места в нашия регион?
- Опасно място в земетръсно отношение има в акваторията на около 10 км югоизточно от нос Шабла в морето. Има два епицентъра на земетресение с магнитут над 7. Това е най- опасното в сеизмично отношение място в акваторията на Черно море. Освен това в направление североизток-югозапад преминава траекторията на съвременно активния опасен калиакренски разлом. Той също е твърде опасен, генерирал е не малко земетресения. Например, през 1901 г. в крайбрежната част е имало трус с магнитут 7-8. Пораженията по скалата на Медведев-Шпонхойер- Карник са били от около 10-та степен, което значи, че са били разрушителни (максималната е 12-та степен). През 2009 г. имаше две не много големи земетресения, а през 2011 г.- още едно в района около Шабла.
През 1444 г. във Варна е имало земетресение от 10-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник и целият град е бил разрушен. Искам да уточня, че тази скала е създадена през 1964 г. и по описанията на хрониките може да се определи тогава до каква е степен е бил трусът. По Северното Черноморие е имало и други подобни случаи. През 1-ви век преди новата ера древният град Бизоне, който се е намирал около днешното пристанище на Каварна, е бил поразен от опасно земетресение. Градът е бил разрушен, но голямата трагедия е настъпила след това, защото земетресението е предизвикало активизиране на свлачището, на което се намирал градът. Земната маса се е свлякла в морето и Бизоне е изчезнал от земния облик.
- Значи варненци не можем да бъде спокойни, че не е възможно да ни се случи силно земетресение?...
- Разбира се, но не бива да се отива и в другата крайност. Като степен на опасност от земетресение територията на Варна не е съвсем безопасна, но например териториите на София, Пловдив, Добрич, Шабла, Русе, Благоевград и т.н. са много по-опасни. Във Варна може да има земетресения, но не толкова разрушителни, колкото в споменатите градове. Какво трябва да се прави? Първо се изучават опасностите от земетресение на базата на геофизични и геоложки изследвания, които определят сеизмично активните територии и каква може да бъде максималната разрушителна сила на възможните земетресения. Направен е сеизмотектонски модел на българския сектор в Черно море. Изучава се подробно структурата на земната кора в акваторията на Черно море, като се използват съвременни методи. Следствие на тези изследвания са установени доста разломи в западната част на морето някои от които не са съвсем безопасни. Например, на 50-60 км навътре в морето пред Варна е установено наличието на разломна зона, в която има съвременно активни разломи. В днешно време се извършват научни изследвания, целящи определяне параметрите им и дали са опасни.
Източник: в. "Черно море" |
