 © |  |
Възможности за стопанисване на земеделските земи, които попадат в екологичната мрежа Натура 2000 и Природен парк Странджа, новите възможностите за развитие на природосъобразен туризъм в селищата по Южното Черноморие, както и общественото участие при ползването на горите бяха обсъдени на работна среща в Ахтопол. Тя се провежда в рамките на проект BеNatur и има за цел да се намерят нови решения и виждания за опазването на природата и биоразнообразието, които да бъдат споделени с партньорите по проекта от общо 7 държави, съобщи г-н Иван Камбуров- ръководител на Проекта за Дирекцията на Природен парк Странджа.
В уъркшопа взеха участие местни жители от Ахтопол, Царево, Варвара и Синеморец, които имат къщи за гости и хотели, собственици на земи в Парк и Натура зона Странджа, както фирма за туристически пътувания по устието на р.Велека.Експертите по проекта BеNatur обмениха с местните хора съвременни виждания, свързани с използването на земеделските земите - преките продажби на хранителни продукти, връзки с хранителните кооперативи в градските селища и д.р. Бяха разгледани допустимите начини за строителство в земеделски земи, които попадат в мрежа Натура 2000 - без да се променят тяхното предназначение. Беше даден пример с така наречените "живи къщи" или глинени къщи, които привличат платежоспособни туристи и са добра инвестиция в туризма. Основен проблем за такива еко селища обаче е гаранцията, че тази посока на развитие на региона ще се запази поне в период от 50-60 години и че населеното място ще разчита на устойчив туризъм на цялата си землищна територия, а няма да се застроява с високи хотели. В Турция например, в подобни еко селища нощувките достигат до 150 лири (приблизително равняващи се на 150 лв.)...
Директорът на ДПП Странджа обърна внимание върху факта, че тази година нашата общественост отбелязва с поредица от събития 80-годишнинана от обявяването на първата защитена територия у нас - гората Горна Еленица - Силкосия, обявена именно в Странджа. Беше оценено като предимство съхраняването на потенциала на най-южната част от нашето Черноморие, и беше направена съпоставка с Парка Йелоустоун, чието приемане от местната общност също е изисквало няколко десетилетия.
На срещата беше даден пример и със село Бръшлян в Странджа, където се развива успешно селски туризъм познат още като туризъм на гостоприемството. Там стопаните посрещат своите гости в къщите си с традиционните гозби и ги запознават с местни обичаи. "Бръшлян е и пример как може да се развива успешно туризъм без особено високи и рискови вложение и без пряка парична помощ от държавата - за разлика например от Жеравна, която също е архитектурен резерват. В Жеравна , по времето на социализма бяха вложени значителни средства за възстановяване къщите, които са архитектурни паметници . Всъщност, голяма част от хората, които имат земи в Натура 2000 по Крайбрежието, поради неувереност във възможностите за развитие на малко и средно предприемачество, искат по-скоро да се "отърват" от тях и да ги продадат, и не се вълнуват от използването им за производство на земеделски продукти или възможностите за устойчив туризъм. Това наподобява на "бягство" на човека от природата и говори, че хората не виждат достатъчно условия за развитието на свободното предприемачество от семеен тип . Можем да направим съпоставка с т.нар. феномен на напуснатия пчелен кошер , и последващите го пусти плодни градини", коментира Иван Камбуров.
Срещите с жителите на Странджа ще продължат. Предвижда се през април и май да бъдат организиран специализирани семинари по проблемите на сечта на горите. |
