 © Burgas24.bg |  |
Морската храна, особено рибата, е незаменим източник на хранителни вещества, които са в основата на балансираното хранене. Тя съдържа висококачествени протеини, липиди, важни биогенни елементи и мастноразтворими витамини. Самата риба е богата на полиненаситени мастни киселини, които организмът ни сам не може да синтезира. Сред тях са например ценните омега 3 и омега 6. Заради всичко това рибата се препоръчва от Световната здравна организация като много важна за здравето храна. В същото време рибата е много добър биоиндикатор за оценка на замърсяването, защото поглъща голяма част от токсичните вещества - като тежки метали и устойчиви органични замърсители във водата. А водните басейни, включително и нашето Черно море, акумулират редица замърсители, които се натрупват главно в мастната тъкан на рибите. И колкото по-тлъста е една риба, толкова по-голяма е концентрацията на токсични вещества в нея. Естествено възниква въпросът за безопасността на рибата като храна и какво е съотношението полза - риск при морските храни. На тези въпроси отговориха учените от катедрата по химия на Варненския медицински университет, начело с доц. Мона Станчева, ръководител на екипа.Изследването проследява съдържанието на устойчивите органични замърсители (УОЗ), сред които остатъци от ДДТ, както и на тежки метали в нашите черноморски риби. Самото проучване обхваща осемгодишен период, през който са събрани множество експериментални данни за индустриалните замърсявания в черноморската риба. Изводите от направените анализи са от първото по рода си мащабно изследване на храни у нас, залегнало в ангажиментите на България по Стокхолмската конвенция да следи за наличието на УОЗ и на тежки метали във въздуха, почвите и храните.
Изследвали сме десет най-консумирани видове риба за съдържанието на УОЗ и остатъчни количества ДДТ - обяснява доц. Мона Станчева. - Проучвахме също за наличие на десет химични елемента, между които изключително токсичните живак, олово, кадмий и арсен, които се акумулират в морските организми и най-вече в рибите. Изследването се базира на нормите, въведени от ЕС по отношение на УОЗ. Направихме сравнение на съдържанието на замърсителите и тежките метали с проучвания на наши колеги от Турция. Съпоставихме данните и с тези от Мраморно море, Средиземно море, както и с публикувана информация от САЩ. Оказа се, че нашите риби са по-чисти и най-слабо засегнати от индустриалното замърсяване в сравнение с океанските или средиземноморските видове. Стойностите от всички изследвания потвърждават, че нашата риба е наистина много ценна и безопасна храна. И въпреки този факт, според проучванията на диетолози у нас, консумацията на риба е малка спрямо определените от СЗО норми, дори в крайморските райони. За да оценим качеството на черноморската риба като храна, сме направили и други изследвания. Те засягат хранителната стойност и съдържанието на полиненаситените мастни киселини като омега 3 и омега 6, изследвали сме и мастноразтворимите витамини. Направили сме цялостна оценка на качеството на черноморската риба, която може да послужи за база данни, тъй като до този момент подобни изследвания не са правени.
Проучването е осъществено с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието. С помощта на високотехнологична апаратура са изследвани най-често консумираните черноморски риби: трицона, известна още като цаца, кая, сафрид, карагьоз, кефал, паламуд, калкан, чернокоп, зарган и барбун.
Събирали сме проби от различни места по Черноморието ни - посочва доц. Станчева. - Като започнем от север с Крапец, Дуранкулак, Калиакра, района на Варна и на юг Несебър, Бургас, Приморско. Нашето крайбрежие не е много голямо и затова между различните проби няма особена разлика. Много внимавахме със северния район, защото там се влива река Дунав. Сравнихме резултатите и с едно изследване отпреди 2000-та година на миди и рапани. Според това сравнение, през последните години стойностите на токсични метали като живак, олово, кадмий и арсен се оказват по-ниски от тези на предишните години. За съжаление, за най-често консумираните риби няма систематични проучвания отпреди 2000-та година. Затова нашето изследване беше разделено на два етапа 2004 -2007 г. и 2009 - 2011 година. Резултатите показаха, че през втория етап - 2009 - 2011 година, се получават по-ниски стойности в сравнение с предходния. Така стигнахме до извода, че в нашето Черно море, въпреки, че то е затворено море, съдържанието на токсични вещества е намаляло. Ние си обясняваме този факт с това, че много от промишлените източници, които замърсяваха Варненското езеро и Черно море, престанаха да работят. Така например концентрацията на олово през 2011 е с десет пъти по-ниска от тази през 2004. Същото се отнася и за кадмия и за живака, затова няма от какво да се притесняваме, когато консумираме черноморска риба.
Бъдещите планове на екипа на доц. Станчева са да се направи обстойно изследване на дунавските риби. В проучването ще бъдат включени речните риби, както и тези, които се отглеждат в развъдници. След това екипът ще сравни резултатите с тези на морските риби.
Източник: БНР |
