| Книгата, която променя из основи българския език | ||||||
| ||||||
Как "Рибния буквар" променя българския език Букварът, отпечатан през 1824 година, отбелязва важен момент в развитието на българската култура. Дотогава най-популярните български произведения са били създавани на базата на църковнославянския (старобългарски) език, който се е изучавал в килийните училища и е служил като основа за ключови произведения като "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и произведенията на Софроний Врачански. Въпреки това, при преписите на Паисиевата история често текстовете са адаптирани към говоримия български език, за да бъдат по-достъпни за народа. Тази тенденция към езикова промяна достига своя връх с буквара на Петър Берон, който внася значителни усъвършенствания в българския език. Ето какви нововъведения представя той. Промяна на личните местоимения 1.Он, Она, Они, Оно= Той, Тя, То Паисиевата история използва типични църковнославянски форми, като "он“, които макар и разбираеми за българите, стъпват върху по-архаичен и труднодостъпен език за широката аудитория от тях. Именно затова Петър Берон въвежда новите форми на личните местоимения – "той“, "тя“ и "то“, които вече са част от ежедневната реч на хората. Тази промяна приближава писмения език до говоримия, правейки го по-достъпен и разбираем. 2.Членуването с -те Тази значима промяна се утвърждава с появата на буквара на Петър Берон и е неразривно свързана с еволюцията на българския език през вековете. Постепенното му отдалечаване от старобългарските форми е част от този процес. Промяната намира подкрепа сред личности като Иван Богоров, редактор на първия български вестник "Български орел“. Богоров, известен със своето противопоставяне на масовото проникване на чуждици в българския език, очевидно оценява нововъведенията, които Петър Берон въвежда. 3.Бъдеще време -ще Днес всички използваме частицата "ще“ за образуване на бъдеще време в българския език. Това се дължи на нововъведение, наложено от Петър Берон чрез неговия буквар. Тази форма е опростена и много по-близка до говоримия български език от края на XVIII и началото на XIX век, в сравнение със старите и сложни конструкции от църковнославянския език. С тази промяна Петър Берон демонстрира умението си да съчетава говоримия с писмения език, правейки го по-достъпен за по-широк кръг от хора. А именно това е от ключово значение по време на българското Възраждане. 4.Изговаряне на буквите До този момент българчетата са усвоявали нашата букви по следния начин - Аз, Буки, Веди, Глаголи и т.н. Петър Берон видоизменя начина на произнасяне, въвеждайки звучното изговаряне на буквите - А, Бъ/Бе, Въ/Ве, Гъ. На пръв поглед това може да изглежда като незначителна промяна, но тя предизвиква сериозни критики сред религиозните български дейци. Въпреки това, в дългосрочен план се доказва като по-добър вариант, тъй като прави образованието по-достъпно и разбираемо за децата. Петър Берон въвежда промени, насочени предимно към утвърждаването на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Тези нововъведения, разбира се, предизвикват остри критики, но големият български учен ясно осъзнава, че именно този подход ще издигне българското образование на нужното по-високо ниво. Религията безспорно е изиграла ключова роля за съхраняването на българското самосъзнание в рамките на Османската империя. Въпреки това, настъпва момент, в който образованието е трябвало да излезе извън пределите на религиозното влияние. Чрез просветата младите българи постепенно са успели да достигнат до идеята за революция и изграждане на самостоятелна държава, пише actualno.com. |
Още новини от Любопитни новини:
