Рискувате, ако си купите ракия или зимнина от сергия на пазара | ||||||
| ||||||
Тематични страници във фейсбук имат по около 20 хиляди членове и търговията върви с пълна сила. Пласират се от лютеници и сладка, до консервирани гъби и различни меса и риби в буркани. “Много е рисково, ако купуваме месо в буркани. Крие големи опасности, защото месата имат формули за стерилизиране. Зависи - ако е свинско, дали е от плешка или бут, с кости, без кости - те имат различен режим за термична обработка при спазване правила за безопасност. Много е неясно как е произведена от някого една месна консерва." Това заяви пред ВЕСТНИК “Труд news" специалистът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова. Често се виждат и обяви с консервирани горски гъби - манатарка, печурка, булка, сърнела, пачи крак. Цените им започват от 10 лв. за брой. “Много от гъбите, които са ядливи, имат двойници. Имам пациентка, която скоро се отрови от печурки, купени от пазара. А представям си в буркани, които са с много неясен произход. Моята препоръка е просто да не се доверяваме с лекота", съветва още проф. Байкова. Тя препоръчва да се следи първо по външния вид дали консервата е годна за консумация: “Дали на капачката има леко набухване, което означава, че вътре стават някакви процеси. Гледа се течността вътре да не е мътна. По принцип, животинските продукти, както и гъбите, консервирани в домашни условия въобще не е сигурно, че са безопасни", предупреди експертът по хранене. По думите ѝ най-уязвими са децата и подрастващите, чиито адаптационни приспособителни механизми са все още в период на развитие. “Има възрастни хора, които могат да реагират рисково. Стомашно-чревните проблеми са най-малкото зло. Представете си отравяне с гъби - има риск и за здравето, и за живота. Може да увредим черния дроб, храносмилателната система. Изобщо, ако нямаме сигурност в стерилизационния режим, при който са направени тези домашни консерви, мой съвет е въобще да не ги купуваме", заяви проф. Байкова. Относно туршиите, които се предлагат насипно по пазарите, тя уточни, че единственият риск е дали са много солени и имат ли скрити консерванти. “Проблемът са консервантите, които могат да причинят възпалителни процеси, те са гастритогенни. Прибавят ги, за да им удължат трайността, слагат аспирини, натриев бензоат и какво ли не. Това важи и за зелевият сок. Никога не бих си купила такова нещо, чудя им се на хората. Като с виното или ракията, продавани на сергия. Няма етикет, не се знае как са произведени. А даже в ресторанта има посочени съдържанието и алергените", заключи проф. Донка Байкова. Продажбата на наливна домашна ракия в търговската мрежа, в заведения или чрез обяви в интернет е забранена. Нелегалните производители и търговци на алкохол от висок градус, който не е бутилиран и със залепен акцизен бандерол, рискуват да получат присъди, тъй като тези деяния са криминализирани. От началото на 2019 г. в Министерство на икономиката е създаден регистър на лицата, които произвеждат или търгуват с дестилационни уреди - казани. В същия регистър се вписват и уредите, купени, за да бъдат инсталирани в СМОД. Иначе всеки може да си купи от пазарите меден казан с капак, лула и серпентина, или да си направи казан от барабан на стара пералня. Рискува обаче сварената в тези самоделни съдове ракия да не е с добро качество, а отделно да си навлече куп неприятности, ако бъде разкрит като нелегален производител, включително и да му конфискуват самоделките. |