| 25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа агресия | ||||||
| ||||||
Изследването е направено между 9 и 16 септември, а участниците са на възраст от 15 до 29 години. Основното заключение от проучването е, че в България младото поколение е предимно тревожно, като участниците са посочили, че искат по-лесен достъп до курсове, програми, информационни кампании за менталното здраве пише News.bg. Младите хора са по-скоро незапознати с това как държавата или неправителственият сектор могат да им съдействат за решаването на проблемите им, особено при психологични такива. Според представените данни от Евелина Славкова младежите, особено тези между 15-19 години, са по-оптимистично настроение към живота, но ако се сравни с останалите младежи в ЕС българският младеж е малко по-малко оптимистичен. Като основни страхове участниците в изследването са посочили, че това да не се провалят в училище или на работното си място. След това се нарежда страха от болести, да не разочароват семействата си, изолация от приятелителски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии тревогите на българските младежи, като мъжете се притесняват повече от финансово затруднение, а жените - да не разочароват семейството си. Славкова обърна специално внимание на финансовите притеснение - 45% се притесняват от финансови проблеми в бъдеще. По думите й по света няма такава тревожност по отношение на финансите, каквато има сред младежите в България. Все пак в сравнение със страните от Запада 50% от младите хора у нас разчитат на семейството, като основа за спокойствие и стабилност, а 70% посочват, че приятелите са от изключително важно значение за менталното здраве, тоест няма драматични нива на изолация на младите хора за разлика на Запада, където данните са тревожни. Относно споделянето на трудности и притеснения Евелина Славкова отчита, че честота на споделяне на проблемите е нормална, като 27% от младежите са посочили, че се притесняват от споделяне на проблемите и притесненията си, за да не бъдат критикувани и подигравани. 65% са отбелязали, че изкуството влияе положително върху психичното здраве, като дяловете са равни и при мъжете, и при жените, особено тези между 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове. 25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа агресия, като в тази категория мъжете доминират. Агресията в интернет също се посочва като форма на насилие, с която често се сблъскват младежите, както и сексуалното такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно насилие. Относно формите на зависимости като най-голям процент младежите са посочили, че това е алкохола, включително и в групата между 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, наркотици, хапчета и упойващи вещества - това са най-големите дялове на зависимости, които са посочили участниците в изследването. Психологичните трудности младите хора предимно споделят със семействата си - 50%, след това са приятелите - 40%, и само 2% са потърсили професионална помощ на психолог. 80% от младежите не са запознати с това как държавата и НПО сектора може да ги подкрепи, ако има психологичен проблем. Едва 58 души са запознати как държавата може да помогне при такива трудности. 39% са запознати как да потърсят помощ при домашно насилие от неправителствения сектор. В края на изследването младите хора са посочили, че искат повече и по-лесен достъп до програми, капмании, курсове за психологична подкрепа в училища, университети и на работното място. Според тях държавата има по-скоро ниска подкрепа що се касае до менталното здраве. 40% от младежите са отбелязали, че искат по-строги мерки срещу психическо насилие. |
Още новини от Национални новини:
