Мария Силвестър: Просълзихте ме! | ||||||
| ||||||
Кога последно получихте истинско писмо? Подарък, направен лично от някого за Вас? Позволявам си днес - когато празнуваме Съединението - да поставя на стената си една творба на жена, която не познавам лично, която не е между живите вече и чието предсмъртно желание е било - нейната приятелка / Росица / да намери начин да ми предаде този Гоблен. Авторката се казва Лиляна Борисова, от Русе, починала е на 86 и е била много голям почитател на Бригада Нов дом. В последните си дни е шиела гоблен и си е мислела за мен и за каузата ни и за това, че трябва да успее да го завърши … Нали разбирате как се чувствам от това? Колко хиляди мисли наблуха в главата ми и как замръзнах, спрях, смирих се … от този акт на Чистото Намерение на една непозната жена. На нейната приятелка, която завършва делото и и намира начин / чрез внучката си / да ме намери в социалните мрежи и да ми го достави. И как тези жени се извиняваха, че ме притесняват! Обратното е, просълзихте ме. Пиша този пост днес, неслучайно. Съединението понякога се изразява и в подобни жестове. Това е обединяване на паметта за важните неща. За Доброто, за Чистото. В този акт няма нищо друго, освен Благодарност. Мисля, че сме забравили тази думичка. А не трябва. Обещах си да покажа този Гоблен тук / във Фейсбук /, където напоследък виждаме всичко друго, освен чистота и творчество. Да покажа нечий красив жест. Да напомня с тази избродинарана в последните дни на авторката Къща, че посланията пристигат Навреме. Видяна е, чута е, в моите очи е Велика и съм и безкрайно благодарна, където и да се намира Духът и Душата и в момента. Това е акт на творец и на добър човек. Благодаря |