| Бивш зам.-министър на образованието: Големият проблем със зрелостните изпити е да се изгради капацитета да се правят сравними по трудност въпроси | ||||||
| ||||||
За смисъла на матурите винаги се е водила дискусия, отбеляза тя. Те се използват по различен начин от различните учители и се комуникират по различен начин с родителите. "Безспорно е, че трябва да ги има изпитите и в 4., и в 10. клас, защото те бележат постигнатото в края на един образователен етап“, категорична бе тя. Много от децата, които нямат желание да учат и имат възможността да излязат на пазара на труда и да станат независими, могат да завършат и след 10. клас, обясни Банчева. "В 11. и 12. клас би трябвало да остават само тези ученици, които след това виждат своето бъдеще във висши училища и са мотивирани да учат. Това е смисълът на тези разделения и етапи в гимназиалния етап, но това невинаги се случва по този начин“, допълни тя. Изпитът в 10. клас е минимумът, който трябва да гарантира, че всички деца са получили достатъчно качествено образование до момента, в който започва интензивната профилирана и професионална подготовка, обясни експертът. "Разликите в подготовката на децата в 11. и 12. клас стават много големи. Затова изпитът в 10. клас има своето място и своето значение, няма значение, че той не е вход към някаква следваща образователна степен“, поясни Мариана Банчева. По думите й големият проблем със зрелостните изпити е свързан с това да се изгради капацитета да се правят сравними по трудност въпроси. "Това със случайното генериране на изпитни материали предотвратява изтичане, но всъщност колко е труден един тест във всеки един момент спрямо това, което е било миналата и по-миналата година, е нещо, което трябва да може да се гарантира от системата. Големият въпрос е как се създават и управляват изпитните тестове, а ние него въобще не го зачекваме“, подчерта Мариана Банчева. |
Още новини от Национални новини:
