| Психолог: 27% от децата в България са минавали през периоди на тормоз | ||||||
| ||||||
"Булинг" или "тормоз" са два термина, които означават едно дете да бъде системно тормозено от съученици си в различни форми от физическа през психологическа и всяка друга форма. "Но докато преди тормозът беше ограничен в рамките на училището, в рамките на махалата, в рамките на групата от деца, в днешната дигитална ера желанието да не изтървеш нещо и трябва през цялото време да си онлайн, води до това, че там могат да се случват всякакви неща, насочени срещу теб", обясни той. "Нашите изследвания показаха, че ако 27% от децата са минавали през периоди на тормоз или са тормозени в момента – това е висок процент, в страните, където има специализирани програми за това процентите падат до 12-13", каза консултантът и добави, че специализираните програмите на норвежеца Дан Олвеус за овладяване на насилието сред децата са много важни както за тези, които са жертви на тормоза, така и за насилниците, но най-вече те са насочени към мълчаливо мнозинство. Според него агресивните деца обикновено са повлияни от семейната среда, където насилието и силата е начин да се справиш с проблемите си. "Виждаш го от родителите и го пренасяш в училище. В един момент ти започваш да се чувстваш силен, защото другите са страхуват от тебе – набиеш няколко, вземеш им парите, вече имаш и пари. Програмите са важни за тези деца, защото те не трябва да излизат с разбирането, че на другия нищо не му се случва, че той не страда, да излизат с усещането, че те са по-велики или по-страшни от съучениците си." Публикациите в социалните мрежи на клипчета с тормоз над деца според Иван Игов се прави с цел популярност. "В юношеската възраст средата на връстниците е най-важният социализиращ фактор. Това се прави за онова, което юношите винаги са правили – най-готините са популярните, ти можеш да станеш популярен със сила или като пускаш клипчета в социалните мрежи. Най-лошото на тези деца и че никой не ги е научил че в интернет нищо не се губи", обясни той. "Много са факторите, които родителите могат да наблюдават, за да разберат, че с детето се случва нещо. И след това разбира се много са начините, по които трябва да поговориш с детето. Ако има този проблем, тогава по-добре се обърнете наистина към специалист", посъветва консултативният психолог Иван Игов. |
Още новини от Национални новини:
