| Недялко Йорданов: Ето го човека, който се отказа от всички полагащи му се привилегии след 1989 г. | ||||||
| ||||||
"Свидетел съм на бедността, в която си отиде Радой. Обичах го като мой баща и като приятел. Малко преди да си отиде, сподели с мен една своя нова любов, но не ми каза името. Остана си тайна... Беше постоянно влюбен. И самотен. Даде ми само на мен някогашните любовни писма на италианката Лаура за алманах "Море“. Дали не го забравяме? А колко ни е нужен... Особено днес, когато животът стана толкова безскрупулен...", пише Йорданов в страницата си във фейсбук и публикува стихотворение, посветено на Ралин. РАДОЙ РАЛИН Ти ме откри...Осемнайсетгодишен. Нямах баща... Ти ми беше баща. И ако днес продължавам да пиша – ти тази участ ми завеща. Беден... Без работа... Сам с две момчета... Помня те... Винаги горд като Цар. Господи, колко млад бил поета... Ала за мене – толкова стар! Мили Радой! Моя мярка за честност! Бяха щастливи и зли времена. Не се променяха толкова лесно... Бяхме послушна и сита страна. Ето... Ноември дойде... Каква радост! Тя... Свободата... Пред нас се роди! Имало още народът да страда... Всеки побърза да се вреди... Само ти... Помня... С палтенцето старо... И със купони от стола... На глас мило ме каниш... Щедро ме храниш... И двете канчета носиш запас. Пак епиграми... Пак уж на ужким... Твоят последен и вечен протест. А не обичаше хич люти чушки... Но твойте лютят ни още до днес. Ах как те мразят онез... идиотите.. Как те обича народът сега... Пък и жените... "Мокриш ли котето?“ Твоята мъжка трамвайна шега... Вечен самотнико! Влюбен... Но тайно... Само пред мен свойта тайна разкри... Беше внезапно... Беше случайно... После отново дълбоко я скри... И не ми каза думичка даже... Име... Години... Но беше щастлив... Като се видим, ще ми разкажеш... Знам че си някъде... Знам, че си жив... |
Още новини от Национални новини:
