Според шефа на проекта Жечко Димитров може да се предполага, че хората, случайно попаднали на работните си места, са значително повече, тъй като сме въвели твърде малко трудови стандарти. Въпреки ниската квалификация на работната сила в 46,2% от всичките 1380 предприятия, в които е правено проучването, съкращаването на персонала не е актуално. Заради нея обаче задържането на ключовите специалисти е задача с първостепенна важност. Заради кризата обаче повечето предприятия се опитват да оцеляват и да запазят финансова стабилност и само една трета от тях обмислят модернизация или развитие на технологиите си. 

Българските работодатели изостават значително и от новите методи за подбор и управление на човешките ресурси. Почти в 70% от фирмите у нас персоналът се управлява по рутинни, но крайно остарели начини, а собствениците много рядко прибягват до услугите на специализирани агенции. Близо 74% от шефовете на фирми признават, че дори не знаят как по-високата квалификация на хората им би се отразила върху печалбата. Поради това те почти не разработват и длъжностни характеристики, на които хората им трябва да отговарят. 

Всеки четвърти мениджър признава, че най-често ги преписва от свои колеги, дори от други браншове. Заради подценяването на човешките ресурси обаче и всеки пети работник обикновено знае повече от онова, което се иска от него. Като няма реална оценка за уменията си, той губи мотивация да работи съвестно, твърди Жечко Димитров.
У нас бизнесът харчи под 1% за квалификация на своя персонал, докато в ЕС показателят достига до 10%. При това средностатистическото число идва от големите разходи, които дават за обучение на персонала си стъпилите у нас международни търговски вериги.

Само чуждите инвеститори в областта на търговията се грижат за квалификацията на своя персонал, поради което и младите хора се насочват масово към тях, показва проучването на БСК.