| Европа с важно решение за длъжниците от бързи кредити | ||||||
| ||||||
Ако на потребителя не е съобщена коректно общата дължима сума и/или годишен процент на разходите, той дължи само главницата. На 21.03.2024 Съдът на Европейския съюз (за краткост "СЕС") излезе с Решение по дело C‑714/22, по запитване на Софийски районен съд по дело срещу фирмата "Профи кредит България" ЕООД. Запитващата юрисдикция си задава въпроси, относно определянето на ГПР (годишен процент на разходите), относно последиците от неточното посочване на размера на този процент в договор за кредит, както и относно пропорционалността на санкцията, предвидена в българската правна уредба при неточно посочване на този процент (съгласно ЗПК договор за потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или разходи). Ето защо посочената юрисдикция си задава въпроса дали в случая договореното възнаграждение за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представлява разход, който е трябвало да бъде включен във формулата за изчисляване на ГПР и дали неточното посочване на този процент в разглеждания договор за кредит може да се приравни на непосочване на споменатия процент. Освен това тя си задава въпроси относно пропорционалността на националната правна уредба, която предвижда санкция под формата на нищожност за договор, в който е посочен неправилен ГПР, и така лишава кредитора от правото му на предвидените в този договор лихви и разходи. На второ място, запитващата юрисдикция си задава въпроси дали клаузите на договор за кредит, отнасящи се до допълнителни услуги, попадат в основния предмет на този договор за кредит и евентуално дали имат неравноправен характер. На трето и последно място, запитващата юрисдикция си задава въпроси относно разпределението на съдебните разноски, и по-специално дали съдебните разноски трябва да бъдат споделени, ако искът бъде частично уважен. СЕС даде отговор на въпросите зададени от СРС дали допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР. В конкретния случай такива са приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата; отлагане на изплащането на месечни вноски; намаляване на размера на месечни вноски. Но в практиката можем да открием много подобни допълнителни услуги на различни дружества като: – Такси за разглеждане на искане за кредит – Такси за бързо одобрение (приоритет) – Такси за гарант (поръчител) – Такса за оценка на кредитоспособността – Такси при забава на плащане (напр. за изпращане на уведомления, посещения на адрес и т.н.) – Такси за банкови гаранции Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителя дължи само чистата стойност – т.е. главницата. СЕС отсъжда също, че когато закупуването на посочените допълнителни услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява клауза, която е формулирана така че, да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. |
Още новини от Международни новини:
