Внукът на Слава Севрюкова: Ванга призна, че баба ми е на по-високо ниво и я превъзхожда | ||||||
| ||||||
"Тя бе много добър и свят човек, пълен с доброта и вярващ в бога. На никого не можеше да стори зло. Имам по-ярки спомени с нея, да речем, когато съм 15-16-годишен. По това време имаше някакъв период, в който тя се криеше, тъй като милицията не й даваше да практикува ясновидството и я гонеше. Няколко години по-късно я поканихме на моята сватба. Може да се каже, че там бе най-близката ми среща с нея. Тогава се случи нещо, от което ми е много тежко и до ден днешен." Като мина церемонията и бяхме вече в хотела, тя ме дръпна настрани. Тогава ми каза така: "Да знаеш, че досега животът ти е бил хубав, но от този момент нататък идват тъжни, тъжни дни“. Никога няма да забравя това, което ми предрече – в смисъл да се подготвя. А тя де факто не знаеше какъв ми е бил животът дотогава, защото не сме били чак толкова близки. Съдбата ми наистина беше великолепна във всяко едно измерение. Като чух това, й казах: "Добре, бабо, кажи какво точно искаш да ми кажеш с тези думи“. А тя само добави, че не може повече да ми разкрие и така се разделихме. Реално тогава просто ми спести цялата истина, която провидя. И какво се случи по-късно, роди ни се син, той порасна, живя до 30 години и почина от сърце. Не успяха да му помогнат нито професор Чирков, нито изследванията в английски клиники. Оттам целият ми живот се преобърна", разкрива внукът на ясновидката пред вестник "Телеграф". "Самата Ванга обаче е признавала, че Слава е на друго, по-високо ниво, и я превъзхожда в пъти. Баба наистина превъзхождаше другите от т. нар. велики оракули, защото имаше взор към науката, бе на ниво физика - атомни и субатомни частици. Много се говори за пророчествата й, но работата й с доц. Иво Лозенски остава малко встрани недооценена от българите. Тя видя устройството на силициевия атом три години преди американските учени да се произнесат за неговата решетка." Русев за пръв път дава яснота какво се е случило и с наследството на невероятната ясновидка, като уточнява, че общо 26 души носят кръвта ѝ по различни роднински линии. "Апартаментът и всичко, което бе нейна собственост, бе поделено поравно между всички наследници. Но трябва да се каже, че то не бе много. Когато баба почина, повечето роднини бяха в провинцията, където живеят. Реално моите баща и чичо им се обадиха и задействаха всичко. Впоследствие мен ме натовариха да организирам продажбата като по-образован. Минахме през нотариус, всичко както си трябваше“ "Тя бе много добър и свят човек, пълен с доброта и вярващ в бога. На никого не можеше да стори зло. Имам по-ярки спомени с нея, да речем, когато съм 15-16-годишен. По това време имаше някакъв период, в който тя се криеше, тъй като милицията не й даваше да практикува ясновидството и я гонеше. Няколко години по-късно я поканихме на моята сватба. Може да се каже, че там бе най-близката ми среща с нея. Тогава се случи нещо, от което ми е много тежко и до ден днешен." |