| Георги Бърдаров: Демографската ситуация в България е тежка, но не е необратима | ||||||
| ||||||
Шест процеса определят демографската криза в България. Устойчиво ниските репродуктивни нагласи на хората в момента са характерни за развития свят, но скоро ще бъдат валидни за целия свят, включително за региони като Субсахарска Африка и Югозападна Азия, където раждаемостта все още е свръхвисока. "Раждаемостта е ниска в целия развит свят в момента. Това е резултат от причинно-следствените връзки на история, образование, начин на живот, мислене и свръхотговорното родителство на съвременните млади хора. Това е естествен, нормален процес. Тази раждаемост в някакъв момент ще достигне критично ниска точка и ще започне да се увеличава по естествен път в цял свят, включително и в България. Този компенсаторен механизъм е характерен след всеки един военен конфликт – по естествен път се вдига раждаемостта“, обясни Георги Бърдаров. Вторият процес е ускореното застаряване на населението, характерен за Стария континент. "В началото на ХХ век средната продължителност на живота в Европа е 35-40 години, сега е 85, скоро ще стане 100 години“, посочи той. В България обаче текат и допълнителни процеси, по които трябва да се работи, за да се обърне негативният тренд. Раждаемостта в Европа варира от 1,1 до 1,9 промила. В България тя е 1,8, с което заемаме трето място в Европейския съюз. "По тези четири процеса ние се открояваме от останалия свят. По първите два сме абсолютно в тенденцията на развития свят. Това, по което се отличаваме, е скандално срамната висока смъртност. Ние сме първи в целия свят. Нивата на смъртност по време на COVID пандемията бяха над 20 промила, сега са около 18 промила. Това е нещо, върху което трябва да работим много интензивно, за да обърнем демографските процеси. За това действа комплекс от фактори – състоянието на здравната система, нездравословният начин на живот, ниската здравна култура на големи части от населението“, обясни доц. Бърдаров. Вторият огромен проблем според него е острият дефицит на младо активно население. Недостигът на работна ръка на пазара на труда е факт и той пречи за рестарта на икономиката и възпира инвестициите в България. Третият проблем е демографският дисбаланс в страната. "Не е логично да имаме такива драстични дисбаланси. С позитивните тенденции и работа с демографията изпъкват градове като Бургас и Пловдив. Бургас направиха първата Дирекция за демография към общината и бюджет, фокусиран само върху демографията. Изоставащи са Северозападна България, Централна Стара планина, Североизточна България, Странджа и Сакар“, посочи демографът. Той обаче е оптимист, че демографската ситуация у нас може да бъде обърната в рамките на 10-15 години. "Няма чиста демографска мярка, която може да обърне демографската ситуация. Всяко родено бебе е бонус и богатство за България, но няма такава мярка, която може да промени ситуацията драстично. Трябва да се промени средата, а това минава през няколко конкретни посоки. Образованието е на първо място. То трябва да бъде адекватно на съвременния свят, технологиите, нуждите на децата и нуждите на пазара на труда. Подобряването на средата означава подобряване на здравеопазването, ускорен ръст на доходите, качествена пътна и социална инфраструктурата. Младите днес наистина са свръхотговорни родители и искат децата им да растат в една нормална, качествена човешка жизнена среда. Ако успеем да направим това, демографията наистина ще се намести по естествен път. Трябва да имаме и проактивна имиграционна политика“, изброи Георги Бърдаров. Според него в последните години има чуваемост по тези проблеми сред управляващите и желание за промяна. "Но това е началната стъпка. Трябва да минат 5-10 години, за да имаме реално усещане. Двата позитивни аспекта са, че имаме повишаване на коефициента на детност и положителен механичен прираст. Това е хубаво, че се случва, това е стартът на един такъв демографски рестарт“, заяви той. По думите му нагласите при младите хора през последните години са се обърнали в позитивен аспект. "Колкото и да харесват Европа, те искат да живеят в България. Това е безкрайно позитивен знак. Една от причините е глобализацията на света. Колкото по-глобален става светът, толкова повече хората имат нужда от своите корени, за да имат нещо, което да им дава устойчивост и стабилност. Младите хора го намират в България, и то в традиционните неща – историята, културата, красивите неща. Младите имат нужда от тези корени“, обясни Георги Бърдаров. |
Още новини от Национални новини:
