| Днес почитаме пророк, последовател на Свети Иван Рилски | ||||||
| ||||||
Явление Тялото му прекарало в земята цели 30 години. След това той се явил три пъти на един монах на име Иосиф, който тогава живеел в Средец (София). След първото видение инокът си помислил да не би да е някаква дяволска измама. Но като се повторило и потретило, той се видял принуден да открие това видение на тогавашния Софийски митрополит. Намерили, че е Божествено откровение и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги поставили в църквата, за да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни. Чудеса Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновати се излекували. Имало в Кратово един много богат арменец, който нямал други деца освен една дъщеря, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия миг оздравяла ръката й. Също така при мощите се изцерило от нечист дух детето на един болярин. "Изцеления течаха от светите мощи като река. И много години беше тишина." Асеневци Мощите на Свети Гавриил Лесновски после са пренесени в Търново от цар Калоян или цар Иван Асен II. Те са положени в църквата "Свети Апостоли" на Трапезица. Според житие на преподобния от 1330 г. "там те лежат дори до днес и раздават изцеления". Но след превземането на Търново от османлиите през 1393 г. следите им се губят. Най-вероятно са били спасени от българи, но новото им място е все още неизвестно. Възрастни християни, негови земляци днес вярват, че скоро Св. Гавриил може пак да се яви и да ги посочи за радост на българския народ. Житие От житието му научаваме, че отшелникът е живял през ХІ – ХІІ век. Роден е в село Осиче, Паланешко, в богато семейство и получил добро образование. Родителите му първоначално били бездетни, та той се явил като Божие благоволение към тях след много молитви и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ много бързо преуспял: за малко време изучил "всичките писания", и то не само на един, а на много езици. Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девица от добър род. По волята на съдбата скоро годеницата му умряла. Скоро починали и родителите му, които му оставили голямо богатство, но Гавриил решил да стане монах. След известно време напуснал манастира си и отишъл в Лесновската планина, близо до днешния град Кратово. Там с парите от наследството си основал манастир и църква, посветени на свети архангел Михаил, след което се уединил в планината на пустинно жителство и безмълвие, подобно на учителя си Св. Иван. Подвизавал се там в безсънни бдения и денонощни молитви, като изпитал жестоки изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата вяра, любов и подвиг още тогава го удостоил с дара на чудотворната благодат. Стадо Веднъж при него попаднал случайно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за помощ. Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та праведникът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът изпълнил поръчението, стадото му оздравяло и той дошъл да благодари на преподобния. Така преживял той на това място цели 30 години, като през това време е помагал и на много хора било за изцеление или мъдър съвет. После се завърнал в основаната от него обител и там починал на 15 януари. За съжаление годината на смъртта му е останала неизвестна. Основаният от Свети Гавриил манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище. Прохор Пчински предсказа бъдещето на император На същата дата се почита и паметта на друг български отшелник и светец и последовател на Свети Иван Рилски - Прохор Пшински (Прокор Пчински). Преданието го свързва с византийския управител на България Диоген, по-късно император под името Роман ІV Диоген. Според легендата бъдещият император посещава пещерата на светеца. Той му предсказва, че ще стане цар в Цариград, и го моли тогава да си спомни за него. Когато светецът починал, местните българи открили мощите му и изградили църква на река Пчиня. По-късно е основан Пчинският манастир, който съществува и до днес и е бил едно от огнищата на българската книжнина през Средновековието. Най-ранните образи на Свети Прохор са от църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане и от Лесновския манастир, припомня "Телеграф". Преподобният Прохор Пчински умира на 14 септември 1067 г. Но поради великия празник Въздвижение на светия кръст, празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари заедно със Свети Гаврил Лесновски. |
Още новини от Национални новини:
