| Бивш социален министър с ключови препоръки | ||||||
| ||||||
България като социалната държава в този смисъл какви концепции е развила във времето и ги предоставя в подкрепа на своето общество? България има доста усложнена система, за разлика от доста страни членки, по отношение на социалната подкрепа на хората. От една страна, през осигурителната система има защита за различни видове осигурителни рискове, включително по този начин се генерират и средствата за пенсии, за майчинство, за болнични. Но друга страна, с годините много добре се разви и системата за социално подпомагане и социални услуги. И макар да сме наистина по отношение на обезщетенията по-назад от европейските страни, това касае и системата за здравеопазване, има все пак доста сериозна развита система за социални помощи и адресиране на специфични нужди, например на хора с увреждания. В последните години се развиха много и услугите, които са свързани с деца, хора, които са в уязвено положение, отново хора с увреждания. Така че би трябвало да се гледа цялата система, а не конкретно по отношение на осигуряването. Да, ако може да навлезем и в малко по-голяма конкретика, г-жо Русинова. Ако социалното осигуряване е свързано със социално-икономическите отношения, то кои са у нас плюсовете и съответно минусите? За съжаление, има нужда наистина голяма част от тази система също да се реформира, но един от сериозните плюсове е, че ние имаме наистина добра система за защита при безработица, сравнително доста дълги периоди спрямо други страни членки, добра защита по отношение на майките – ние сме страната с най-дълго майчинство и добре платено през първата година, включително и втората година е платено, макар и минимално, което в голяма от част от другите страни на Европейския съюз го няма. Както и в последните няколко години с обвързване на част от социалните помощи с линията на бедност също виждаме, че има значителен ръст на социалните разходи. Около 4 милиарда са средствата, отделени за следващата година, така че не можем да кажем, че не е дофинансирана самата система. Знаем, че минималното обезщетение за безработица остава за поредна година 18 лева, ако не се лъжа, въпреки че имаше много предложения за увеличението му. Имаше доста предложения. Леко се повишава максималното обезщетение за безработица, но има достатъчно добри възможности, ако човек нормално се осигурява на заплатата, която получава, да получава в сравнително дълъг период след това тавана на обезщетения. Знаете, че се повиши и максималният осигурителен доход. За голяма част от страните членки не е толкова дълъг периодът и чисто номинално, макар минималното да е малко, голяма част от хората, които получават обезщетения, получават и допълнителни услуги през бюрата по труда с консултиране, с възможности за търсене на работа. Съответно, ако доходите им отговарят, биха могли да получават и социални помощи. Обобщаващ доклад за 2023 г. на Генералната дирекция за здраве и безопасност на храните на Европейската комисия споменава и нашата страна. България има високи нива на предотвратима смъртност, дължаща се на COVID-19, инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и свързани с алкохола заболявания през 2020 г. България има едни от най-ниските нива на скрининг за рак в Европейския съюз, със значителни социално-икономически и географски различия. Споменато е също така, че България е на шесто място по неудовлетвореност на гражданите по отношение на нуждите им от психично-здравни грижи и качество на психично-здравните услуги в Европейския съюз, като същевременно има сравнително ниска психично-здравна тежест. Най-често срещаните разстройства на психично здраве са тревожност, депресия и разстройства, свързани с употребата на алкохол и наркотици. Г-жо Русинова, как да насочим прожекторите към тези няколко проблема, които ви изброих, и да измислим някаква схема за по-добра социална защита на хората и на българското общество? Специално темите за психичното здраве са изцяло във фокуса на Икономическия и социален съвет, както и на Европейския икономически и социален комитет, защото това е тема, която пряко касае и работоспособността на хората. Особено след COVID тази тема наистина е изключително важна. Затова по инициатива на наши членове, които са и членове на Европейския икономически и социален комитет, това лято ние приехме едно становище за какви мерки би трябвало държавата да предприеме по отношение на това да се направи план за подобряване на психичното здраве. Всичко останало, свързано с превенция на заболяване, е въпрос наистина на здравната система, но и касае подобряване на системата на здравословни и безопасни условия на труд. По тази тема също има доста становища, които Икономическият и социален съвет е направил, както и специално по отношение на Националната програма за следващата година също сме излезли със становище, с конкретни препоръки в какви области и как да се задълбочи тази програма. Можете ли да ни кажете някои от тези препоръки? Специфично би трябвало да се погледне към всеки един от секторите. Една от основните ни препоръки е това да се обърне внимание на службите по трудова медицина, да може там да се актуализира нормативната база, която ги регулира, и начина, по който действа цялата система, защото наистина превенцията и профилактиката са в основата на това след това да имаме по-здрава нация. И това касае и подобряване и на условията на труд в предприятията. Кои елементи според вас в социалната ни политика се подценяват? Не мога да кажа, че има конкретни елементи, които се подценяват. По-скоро е добре наистина малко да се обърне внимание на пазара на труда, защото темата, която някак си не виждаме, е добре покрита от Закона за бюджета – начинът, по който, макар и малко на брой, неактивни безработни хора, особено младежи, се активизират и с какво може държавата да подкрепи работодателите за проблема, който почти всеки сектор има, с липсата на кадри. Както и темата за доходите, защото извън дебата за минималната работна заплата, няма конкретни политики, които се развиват по отношение на средните доходи. Споменахте преди малко и думата "регулация“. На първо място къде да има такава, според вас? По отношение на доходите очакванията са да се транспонира директивата за минималните работни заплати през следващата година, така че би трябвало там, през договарянето между работодатели и синдикати, наистина да се постигне по-добър баланс. А пък по отношение на пазара на труда – мисля, че също с диалог с работодатели и синдикати може да се набележи план така, че да се върви към дългосрочно решаване на проблемите на пазара на труда в България. Как си представяте за в бъдеще провеждането на държавна социална политика и има ли бъдеще тя, или все повече хората ще бъдат принудени да се обръщат към частни лица за по-качествени и надеждни услуги? Мисля, че държавата доста активно работи в социалната политика. Специално за социалните услуги – там има добре развита мрежа както от общински, така и от неправителствени организации, които се подобряват. Това, което оттук нататък е добре да се направи, е наистина да се търсят не толкова универсални начини за социално подпомагане и подкрепа, а по-скоро съобразени с конкретните нужди на конкретни слоеве, на конкретни хора. |
Още новини от Новини от Бургас:
