Падането на тайната на осиновяването бележи голям напредък за България | ||||||
| ||||||
"Обществените нагласи и Семейният кодекс в частта "осиновяване“ не бяха променяни от 1967 г. У нас битуваше вярването, че осиновените и осиновителите са "друго качество“ хора, все още има стигма , която вече се променя, макар и трудно“, отчете тя "Аз самата съм родител осиновител и с дъщеря ми сме обсъждали въпроса. Тя казва, че иска да познава корените и историята си, не толкова конкретните личности, от които произлиза. Детето има право да я знае от началото, защото това е важно за емоционалното здраве на осиновените“, категорична е специалистът. "Законът се разширява и в момента съпруг или съпруга на осиновения могат да потърсят информация, както и децата на осиновения. Често ни бе задаван въпросът "Това не отключва ли опасността от меркантилни подбуди?“ Практиката показва, че децата на осиновените хора започват да търсят произхода на родителите си, когато те вече са починали. В изключителни случаи това се случва, когато осиновителите още са живи и нямат възможност да потърсят биологичния си род – ако са на възраст или с тежки заболявания, този въпрос поемат децата им“, каза още Величка Дошева. Падането на тайната на осиновяването би било изключително облекчение за осиновените. Те са се опитвали по различни начини – кога по правен път, кога с дуги средства, да откриват произхода си, каза още психологът. Понякога родителите, които са осиновили, са засегнати от този процес и подпомагат осиновените си деца да открият биологичните си корени. "Преди 10 г. това бе изключително трудно, когато почти никой съд не даваше достъп до информация за този произход. Сега ще се облеки стигането до тази информация, което води до снижаване на напрежението у засегнатите страни“, поясни Величка Дошева. Стига се често до срещи между осиновени и биологични родители. "Обикновено срещата с майката винаги води до повторно отхвърляне – много тежко емоционално преживяване. Когато двете страни не са готови, работя с осиновените в посока на това, да поясня, че среща трябва да има само тогава, когато и двете страни са готови, за да не се получава нов емоционален срив“, каза още Дошева. "Нужно е да има медиатори, които да работят и с двете страни. Много често се работи за реинтеграция на детето в биологичното семейство, дало го за осиновяване. Получава се така, че биологичните родители дават няколко пъти заявки, че ще реинтегрират детето си в семейната среда, но това не се случва. Това много затруднява процеса по осиновявне и трябва да се усъвършенства процедурата“, каза още Дошева. |