| Навигаторът, оцелял в жестоката катастрофа със загинал пилот, с ексклузивен разказ | ||||||
| ||||||
Георги също е настанен в болница с фрактура на таза и гръбначния стълб. Другата страст на Георги Гаджев е музиката, той е преподавател в Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" – Пловдив. Как се чувствате, всичко наред ли е вече, доколкото може да се каже, разбира се, след това, което преживяхте? Разбрах, че ви изписват от болницата. Ами да, благодаря ви! Значително по-добре съм, с божията помощ. С помощта на екипа специалисти в "Пълмед“, начело с хирурга, който ме оперира, д-р Илиан Коев, нещата са значително по-добре. Но предстои още дълга рехабилитация, защото все пак тазът ми трябва да се калцира преди да започна физиотерапия, и това отнема време. Но гръбначната операция от д-р Коев е успешна и това ми дава кураж. И надежда голяма, да. Да, надеждата да бъда ако не същия, поне близо до това, което бях. Пострадал е тазът и гръбнакът, така ли? Ами, тазът ми е счупен и раздробен, а гръбнакът е счупен L1, първият ломбален прешлен. Това наложи също така операция по спешност, за да може да бъде фиксиран гръбнакът със съответните импланти, винтове, отстраняване на част от прешлена. Фактически, сега трябва раздвижване, за да може да се нормализират нещата? Раздвижване трябва, но след като заздравей тазът, защото всяко движение е противопоказно за таза. Просто иска технологично време да се калцира, и тогава вече може да започне и физиотерапията. Затова този процес е толкова дълъг. А колко време е нужно и казват ли лекарите, че всичко е възвратимо? Нали няма да има някакви проблеми след това? Ами да кажем, че в най-добрия случай е възвратимо, на 95-96%. То винаги ще има някакъв дефицит на движения, но има всички шансове в зависимост от рехабилитацията, моят организъм и най-вече добрите стечения на обстоятелствата, за да бъда на ниво. Дано наистина всичко да е точно, да няма последствия. И после ще продължите ли пак да се занимавате с автомобилен спорт? Със сигурност ще продължа да се занимавам с изкуство и да преподавам, защото това е нещо, което изключително много обичам, но спортът ме допълваше като личност. На този етап не мога да ви кажа дали ще продължа със спорта. В крайна сметка това е решение, което може да бъде взето едва когато съм абсолютно, напълно възстановен, защото физическите натоварвания и инерционните сили са изключително силни, и само един човек, който е в напълно добра физическа кондиция, може да ги понесе. Чисто психически мисля, че съм устойчив и по някакъв начин Господ ме пази да не ми се отрази на психиката. Но в крайна сметка, много хора ме обичат, и моите родители – не знам дали бих могъл да им причиня отново такова нещо. Но иначе не казвам, че се отказвам от спорта, въпрос на време е да видим дали ще бъдем отново в играта, или не. Но преди всичко, за да бъда там, трябва във физически аспект да бъда на изключително добро ниво, каквото бях. И благодарение на което, може би, възстановяването протича така ускорено, защото, когато човек е в добра физическа кондиция преди това, това все пак е нещо, на което може да стъпиш. А иначе, за самия инцидент, доколкото четохме и разбрахме, вие сте направил, положил сте доста усилия да спасите пилота? За съжаление не успях. Как стана, ако ви се иска да си го припомните, всъщност, какво точно се случи? Това беше стандартен, ако мога така да се изразя, инцидент, който винаги може да се случи в състезателен автомобил. На теста, който беше официален тест, просто при по-висока скорост загубихме контрол. И в последствие, сега технически няма как да ви опиша нещата, защото не е необходимо, но се ударихме в бетонен водосток на пътя. Ударът беше директен, не беше фронтален, в смисъл, за да обере кинетичната енергия. Това на завой ли? Не, не, на права. Просто колата занесе, защото е макадамово трасе, и се ударихме във бетонен водосток, но ударът беше директен. В смисъл, нямаше последвали удари, които да оберат кинетичната енергия – директен и с доста висока скорост. И всъщност, от този директен удар изключително голямо G има, и организмът на един човек, колкото и да е трениран, той не издържа на такъв удар. Слава Богу, предпазните средства си свършиха работата – коланите, в моя случай. И най-големият късмет беше, че аз не загубих съзнание, защото колата се запали, и по някакъв начин все пак успях да изляза от автомобила. Сега, подробности не искам да ги коментирам, но въпреки че успях да го извадя, за съжаление Миро ни напусна, защото имаше много сериозни вътрешни наранявания, които не му позволиха да остане сред нас. Всъщност ударът е бил от неговата страна, така ли? Ами не, ударът беше челен. Челен да, точно така. Но просто, може би комплекс от фактори, негов по-голям риск, леко по-хлабави колани, може би. Това не мога да си го обясня, той беше по-ударен от мен. За съжаление, колата се запали, трябваше да се действа много бързо, за да не изгорим. Но при вашия случай, коланът е изиграл значителна роля? Те принципно за това са тези предпазни средства. Също така, ние сме облечени в негоряеми екипи, които пък спомагат да ни се осигури време при много висока температура от огън. Тоест, ние и двамата нямахме изгаряния. Съответно и каските, и системата Ханс, която пък предпазва врата от счупване и разпределя векторно енергията на удара по целия гръбнак. Но просто, примерно в моя случай в края на гръбнака L1, овален прешлен 1 и там е основната част, която вече поддава на този удар. Някакви препоръки можете ли да направите? Според мен, трябва много ясно да се разграничи това нещо с ежедневното движение по пътищата. Това е състезателен автомобил, който е обезопасен с рол кейдж, с противопожарна система, с предпазни колани, които не са динамични, а са статични, ние сме облечени в негоряемо облекло, с каски, и въпреки всичко се случват такива неща. Но всички тези предпазни средства при тези автомобили са предназначени точно за това. И ние бяхме на затворен за движение път. Винаги ще има катастрофи, винаги ще има инциденти, но това се случва, ако мога така да се изразя, в защитена среда. И ние не застрашаваме никой, нито публика, нито друг участник в движението по пътищата ни. Трябва много ясно да се разграничи нашият инцидент от това, което се случва ежедневно по пътищата, тази война по пътищата. Просто нещата са несъвместими, това беше просто един мал шанс в състезателен инцидент. Винаги ще има този риск в тези състезания. Но за мен е много по-голям рискът всеки един ден, в който всеки един от нас поема, излизайки на пътя със стандартен автомобил. И ако мога да апелирам по някакъв начин хората да бъдат много внимателни и да ползват предпазни колани и на предната, и на задната седалка. Защото в крайна сметка това е много важно и да могат да разберат, че шофирането не е детска игра. И ако могат да се ограничат максимално в използването на мобилни телефони по време на движение, би било страхотно. Защото просто сме изключително уязвими като организъм. Да, това е наистина добър апел. За любовта към музиката да кажем нещо? Защото на това може би се дължи силната психика, това е нещо, което дава тонус на човек? Любовта обикновено е нещо необяснимо. Тя или те удря, или не. Но майка ми е преподавател по солфеж. Тя беше много против да се занимавам с музика, не знам защо. Но така или иначе аз от малък много харесвах инструмента пиано. Моята първа преподавателка запали огъня в мен, г-жа Мария Славова, доайен в мзикалната школа в Пловдив. Впоследствие бях при нейната снаха Диана Славова и завърших образованието си в Музикалното училище, след това учих при проф. Д-р Атанас Куртев в София, специалност пиано. Изключително голямо удоволствие изпитвах да свиря. Впоследствие започнах с ансамблово музициране и осъзнах, че това е един невероятен начин за общуване. Затова в момента съм преподавател по хор и съпровод и мисля, че това е моето амплоа. И да общуваш и да събереш млади хора, различни по много показатели, статуси и ценностна система. Но музиката реално ги обединява и им помага да общуват по много по-лесен начин. Това е моето виждане. Така е, да. Така че и се радвам, че въпреки травмите, имам доста голяма сензитивност и ще продължа да свиря и преподавам, имам този късмет в случая. Чудесно, много, много благодаря за това интервю! И много бързо възстановяване пожелавам! Благодаря! Пак казвам, това е нормален състезателен инцидент, който се случва, разграничавам го с ежедневието, от тази касапница, която се случва. Тези коли са обезопасени и до голяма степен, за да съм жив, това е заради автомобила. Иначе, няма как човек да оцелее при такъв удар. Благодаря ви много за вниманието! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1 | ||
| |||
Още новини от Национални новини:
