Огнян Стоичков: Телефонните ни разпечатки се използват от службите и се пазят 6 месеца от мобилните оператори в разрез със законите на ЕС
Автор: Петя Кузева 14:31 / 18.10.2023Коментари ()949
© Фокус
В България всеки мобилен оператор има право да пази за период от 6 месеца телефонните ни разпечатки, което е българското законодателство го допуска, но е недопустимо за съюзното право. За това алармира пред "Фокус" членът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) д-р Огнян Стоичков.

"Не може по презумпция на 7 милиона българи да им пазиш телефонната разпечатка за 6 месеца назад, по презумпция, че някой някога назад във времето може да е извършил престъпление. И това не го казвам аз, това го казва Съдът на Европейския съюз", категоричен е Стоичков, който преподава в Националния институт на правосъдието и във Военна академия "Г. С. Раковски".  

"От миналата година Съдът на Европейския съюз обяви нашата правна уредба по отношение на т.нар. трафични данни по Закона за електронните съобщения и по Наказателно-процесуалния кодекс за несъвместими, за недопустими на съюзното право, тъй като по нашето българско законодателство се допуска за период от 6 месеца назад във времето да се запазят нашите т.нар. "трафични данни", да го кажем на читателите по-разбираемо – телефонните разпечатки", разкри той.  

Запазването на нашите телефонни разпечатки, нашата електронна комуникация – приложения, имейли и т.н. е един нелош метод и средство за профилиране на личността.   

"Аз, ако знам вашата разпечатка за последните 6 месеца, на кого колко сте се обаждали като краен потребител, колко пъти посещавате химическо чистене, колко пъти посещавате съответен нощен бар, примерно, колко пъти посещавате Народната библиотека, аз знам доста за вашия живот, за вашите делови и лични отношения", предупреждава Огнян Стоичков.  

В съвременния свят първата асоциация е, че това може да бъде полезно и оправдано по линия на сигурността, като тази информация може да се използва, за да се прихващат лица и радикални елементи, като е свързана с противодействието на радикализацията и тероризма. Но все пак, прословутата синхронизация с европейското право, я няма.   

"Точно това го няма и за съжаление, вече почти една година минава и някак си не се обръща внимание на това, на този проблем. Конкретно направихме едно обучение – аз имах честта да бъда лектор в Националния институт на правосъдието февруари и март месец точно по тази тема. Съдии, прокурори и останали компетентни органи се обединихме около идеята, че в момента има сериозен проблем, защото тези трафични данни, които се събират и към момента от службите и от прокуратурата, тяхната доказателствена стойност е силно компрометирана, нека така да се изразя, да не кажа въобще, че е под въпрос доколко тази информация има доказателствена стойност за процеса. И юли месец тази година излезе нова директива и регламент в тази връзка отново на Европейския парламент по отношение на Европейската заповед за запазване и Европейската заповед за предоставяне на електронни доказателства. Звучи много сложничко, но просто казано, германски съд може да поиска от български съд да се задължи съответният оператор да представят вашите разпечатки на германския съд от вашата телефония. Т.е. европейски обмен на доказателства, на електронни доказателства. Но когато ние не сме готови с националната си правна уредба, трудно ще се синхронизираме, както вие казахте, с европейския обмен за представяне на доказателства. Тероризъм – да. Национална сигурност – да. Но не може по презумпция на 7 милиона българи да им пазиш телефонната разпечатка 6 месеца назад, по презумпция че някой някога назад във времето може да е извършил престъпление. И това не го казвам аз, това го казва Съдът на Европейския съюз. И второто, което казва, е, че българските граждани не се уведомяват, когато техните телефонни разпечатки – нека така да продължа, с тая по-широко разбираема терминология, техните разпечатки са били използвани от службите. Българските граждани към момента, въпреки синхронизиране на законодателството, Закона за защита на личните данни, за българските граждани няма механизъм, а и аз не съм чул за подобен прецедент – български гражданин да е уведомен, че неговата електронна комуникация е била използвана за нуждите на досъдебно производство или оперативно дело", обърна внимание д-р Огнян Стоичков.  

Проблемът с електронната комуникация и контрола на трафичните данни е от една година.   

"От миналата година са тези решения, които аз цитирам, но за съжаление, законодателството ни като че ли не се е активирало да се актуализира съобразно тези решения. И към момента аз споделих притеснението си, че се събира информация със спорна доказателствена стойност, ерго – правата на гражданите не са защитени. Казвам го, защото контролът по Закона за електронните съобщения, трафичните данни и СРС са много свързани като процедура. Тези две процедури много често вървят ръка за ръка и опорочаването на едната процедура би могло да постави въпроси по отношение и на другата процедура", категоричен е членът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства д-р Огнян Стоичков.


Още новини от Национални новини:

https://www.burgas24.bg/novini/Bylgaria/Ognyan-Stoichkov-Telefonnite-ni-razpechatki-se-izpolzvat-ot-sluzhbite-i-se-pazyat-6-meseca-ot-mobilnite-operatori-v-razrez-sus-zakonite-na-ES-1863191
Copyright © Burgas24.bg. Всички права запазени.