| Знаете ли кой световноизвестен писател, носител на Нобелова награда, е роден в Русе? | ||||||
| ||||||
Кой е Елиас Канети? Той е немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател). Той е роден в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през XIX век. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на XVIII век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети. Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър през 1911 година. След смъртта на баща му, семейството се мести в Лозана, Виена, Цюрих и Франкфурт. Елиас говори немски, български, английски и френски език. През 1924 година става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 година. През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. След смъртта на жена му през 1963, той се жени за Хера Бушор, с която има дъщеря Йохана. Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 70-те години на миналия век. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен "Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика, според Уикипедия. Пише пиесите "Сватба“ (1932) и "Комедия на суетата“ (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война. В Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт“, който завършва едва през 1960 година. Значими негови произведения са записките му "Провинцията на човека“ (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът“ (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите“ (1975), автобиографичните книги "Спасеният език“ (1977), "Факел в ухото“ (1980) и "Игра с очи“ (1985) и записките "Тайното сърце на часовника“ (1987). През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда ""Елиас Канети““. По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество "Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад "Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста. |
Още новини от Национални новини:
