| С години тормозена от мъжа си психоложка сподели какъв ужас е изживяла | ||||||
| ||||||
Днес искам да ви разкажа за поредната случка, свързана с агресивно поведение. Признавам не е лесно да излезеш от капана на мисленето "жертва" и да събереш сили за публична изява. Години толеранс ме доведоха до тук - неприкрита омраза и агресия от страната на бившия ми съпруг - парапланерист Венцислав Иванов (Ven Ivanov). Вече стигнах момента, в който чувството за справедливост многократно надхвърля страхът и притесненията, затова заставам с името си зад тази история. С бившия ми съпруг имахме 10-годишен брак. Както и повечето жени, попаднали в капана на токсични отношения, намирах оправдания за агресивни изблици от страната на бившия ми съпруг. След като се появиха децата ни, отношенията ни стигнаха моментът, в който аз инициирах раздялата. Взех децата (по взаимно съгласие) и заминах за Пловдив. Ще Ви спестя цялата история и липса на интерес към децата от страната на бащата и неговото семейство през години. Заслужава внимание, рязка ескалация на агресия точно преди делото за издръжка. Започнах да получавам заплахи от страната на Венцислав ("ще те съсипя, ако не спреш делото-само за това мисля","ще публикувам видео, всички да видят, каква си"- става дума за някакви клипчета, който той успя да направи, когато се карахме още по време на съвместното ни съжителство-явно, човекът се подготвял предварително и основателно). 1 седмица след делото разбрах, че моите моите лични данни са публикувани в сайтове за интимни запознанства (имена,адрес,телефон). Сигналите в прокуратурата останаха без никаква реакция от тяхната страна. В отговор на моята лоялност последвало взимане на децата, докато те бяха на плажа с моята майка (без уговорка,предупреждение и никаква комуникация по този въпрос) и след това - съзнателно укриване на децата от страната на Венцислав и неговите родители. След като им обясних, че в момента нарушават закона, дядото на децата, Благой Иванов, обясни че "той е никой и нищо не решава" и затвори телефона. Почти цялото денонощие нямах идея, къде са децата и дали са живи и здрави. Полицаи безрезултатно се опитваха да се свържат с Венцислав, дори и на адреса никой не отговаряше. Все пак, благодарение на полиция в гр. Поморие, още в същия ден (имайки предвид тромава бюрокрация) стигнахме до положителна развръзка. Да забележа, че бащата на децата не беше вкъщи. От което правя извод,че единствената му идея беше да се самоутвърди за сметката на децата. Не мина и един месец Венцислав пак се появи в ролята на загрижен татко. Появи се уж внезапно, докато майка ми с децата се разхождаха по централна пешеходна улица. В един момент Венцислав си позволи да УДАРИ майка ми (над 60-годишна жена) по лицето. Всичко това се случи на опашката за дюнери. Имайки предвид и часът (около 20.00) главната улица беше пълна с хора. И НИКОЙ не отреагира на тази арогантна постъпка. Майка ми грабна децата и тръгна към полицията, докато Венцислав я следваше с тротинетка, караше бавно, през цялото време говореше с заплашваш тон, пречеше й да вземе телефон. Повтарям, че всичко това се разигра посред "бял ден" пред камерите и десетки свидетели, които не проявиха никаква реакция! Докато майка ми не закара децата в магазин с очила, покрай който минаваха в този момент и вече там продавачите успяха да го неутрализират. Чак тогава тя успя да ми се обади. Трябва ли да казвам, какво изживя тази жена. Голямото ми дете каза, че много се уплаши и че го е страх да се прибира вкъщи. Това е другата истина, за която се премълчава. Хората се страхуват да се "изцапат", други предпочитат да премълчават само и само да не провокират нови изблици на агресия. И аз бях от тези хора, признавам го. Но се убедих, че всяка безнаказаност води до още по-голяма агресия. Искаме да имаме будно общество и се учудваме, защо нямаме активна гражданска позиция. А се оказа, че много от нас дори доброволно са се отказали от правото си на глас. Очакваме някой да ни върне това право. Но време е ние самите да го потърсим. Надявам се, моята история да бъде вдъхновяваща за тези жени, които все още се колебаят, да не би вербална агресия или обезценяване са временни трудности дори и при здравословни отношения. Категорично НЕ. Безнаказаност води до по-голяма агресия. Всяка от нас трябва да намери сила и да се заяви, само така може да променим и себе си и цялото общество. И за тези хора, които се притесняват от обществено мнение, ще публикувам тази история за Лейди Годайва. Когато нейният мъж Леофрик (968-1057), граф на Мерсия, установил непосилен за поданици си налог, тя го помолила да опрости и намали тежестта му. Граф Леофрик обаче, инатливо се отказвал да се смили над бедните хора. Най-сетне той се съгласил, но поставил немислимо условие - щял да намали налозите единствено, ако младата му съпруга преминела по улиците на града гола на кон. Разбира се, хитрият граф разчитал на благоразумието на своята жена и вярвал, че тя никога няма да се осмели на подобна безумна постъпка. Но изумлението му било огромно, когато една ранна юлска утрин, леди Годайва гола и прикрита единствено с дългите си коси, поела по градските улици, възседнала кон. Трогнати от самоотвържената й постъпка, всички жители останали по своите домове и затворили прозорците си. Само един човек в града, местният шивач, прочул се като "Надничащият том", не спазил благоприличие и жадно наблюдавал голата аристократка през малката дупка, издълбана в капака на прозореца. Провидението го ослепило за дързостта му. Желая тази история да бъде споделяна и да вдъхне кураж на тези, които имат нужда от него. Винаги ще има хора, които ще хвърлят камъка в гърба ви. Но повечето от тях ще проявят съпричастност и ще "затворят прозорци". Няма да оставя безнаказана агресия. Ще се боря за правото си на глас и за АДЕКВАТНИ закони, целта на които да ни защитават! |
Още новини от Национални новини:
